Старобългарски речник
ꙁбꙑват 
ꙁбꙑват -ꙁбꙑваѭ -ꙁбꙑваш несв 1. Съм в изобилие, в излишък колко намънкъ отъца моего ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ М Лк 15.17 З А СК 2. Избавям се, спасявам се, освобождавам се гда стрѹпꙑ на себѣ мѣѭштеі ꙁбꙑваахѫ тъгда он на тѣлес стрѹпъ не мѣѭште ꙁавстѭ стрѣем срьдꙿц болѣахѫ С 398.19—20 Изч М З А СК С Гр περισσεύω ἀπαλλάσσομαι Нвб Ø