Старобългарски речник
ꙁбꙑват
ꙁбꙑват
-ꙁбꙑваѭ
-ꙁбꙑваш
несв
1. Съм в изобилие, в излишък
колко намънкъ отъца моего ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ
М
Лк 15.17
З
А
СК
2. Избавям се, спасявам се, освобождавам се
гда стрѹпꙑ на себѣ мѣѭштеі ꙁбꙑваахѫ тъгда он на тѣлес стрѹпъ не мѣѭште ꙁавстѭ стрѣем срьдꙿц болѣахѫ
С
398.19—20
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
περισσεύω
ἀπαλλάσσομαι
Нвб
Ø