Старобългарски речник
ꙁбт 
ꙁбт -ꙁбьѭ -ꙁбьш св ꙁбѭ -ꙁбш Избия, убия всички или мнозина; умъртвя, унищожа родъ ... ꙁб всѧ отрокъ сѫщѧѩ въ вѳлеем  въ всѣхъ прѣдѣлѣхъ еѩ А Мт 2.16 СК Б ꙇме ме ꙁбвꙑ пркꙑ М Лк 13.34 горе вамъ ѣко ꙁждете гробꙑ проⷬ҇къ. отц же ваш ꙁбшѧ ѩ М Лк 11.47 З мъше рабꙑ его досадшѧ мъ  ꙁбшѧ ѩ М Мт 22.6 З А прѣврат водꙑ хъ вь кровь. ꙇ ꙁбі рꙑбꙑ ꙇхъ СП 104.29 пораꙁꙇ ѩꙁкꙑ многꙑ.  ꙇꙁбі црѩ крѣпъкꙑ СП 134.10  ово хъ ꙁбшꙙ ово же прогнашꙙ С 197.8 а сꙋса же дꙗволомъ ꙁбнꙑѧ ожв. прѣдашꙙ на распꙙт С 398.11 За градушка — унищожа, съсипя, очукам. положꙇ дъждѩ мъ градъ ... ꙇ ꙁбꙇ вꙇноградꙑ ꙇхъ СП 104.33 ꙇꙁбꙇ градомь вꙇна ꙇхъ. ꙇ рънꙇцѩ ꙇхъ сланоѭ СП 77.47 М З А СК Б СП СЕ С Гр ἀποκτείνω κτείνω φονεύω ἀναιρέω ꙁбіт ꙇꙁбіт ꙇꙁбꙇт ꙁбꙇт Нвб избия ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА