Старобългарски речник
ꙁбавт 
ꙁбавт -ꙁбавлѭ -ꙁбавш св Избавя, спася някого ꙇ не вьвед насъ въ ꙇскѹшене. нъ ꙁбав нꙑ отъ непрѣꙁн М Лк 11.4 З СК ѡтъ вьсѣхъ гонѩщхъ мѩ їꙁбав мѩ СП 7.2 іꙁбавілъ есі дшѫ моѭ отъ съмръті. оі моі отъ слеꙁъ.  ноѕѣ моі отъ въспоплъꙁеньѣ СП 55.14 їꙁбав мѩ ꙁдрѫкꙑ врагъ мохъ отъ гонѩштііхъ мѩ СП 30.16 ꙁбав нꙑ. отъ напасте нашхъ мат ха ба СЕ 84b 10 ꙁбав  отъ вꙿсего плътъскааго съгрѣшенѣ СЕ 74а 18 отъ вьсѣхъ бо мѫкъ ꙁбавьѭ тꙙ  отъ рѫкѹ кнꙙжѹ С 162.21 господ їс хсе ꙁбаввꙑ данла ꙁ ѹстъ львовъ. ꙁбаввꙑ тр отрокꙑ отъ пештьнааго огн҄ С 226.2 М З А СК Б О Е СП СС СЕ С Г Гр λυτρόω λυτρόομαι ἐξαιρέομαι ἀπαλλάσσω ἀναρρύομαι ἐλευϑερόω πίπτω ῥύομαι ἐξάγω їꙁбавт іꙁбавт іꙁбавіт Нвб избавя Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА избавѝм диал ДА