Старобългарски речник
ꙁбавтел҄ь 
ꙁбавтел҄ь -ꙗ м Избавител, спасител гꙇ помощьнꙇе моꙇ ꙁбавꙇтелъ моꙇ СП 18.15 гь ѹтвръжденье мое ꙇ прꙇбѣжꙇще мое ꙁбавꙇтелъ моꙇ СП 17.2 ꙁбавітелъ моі отъ врагъ моіхъ гнѣвꙑхъ СП 17.49 За Бог–Син — избавител на човечеството. днеⷭ҇ ꙁбавтель на еръданъ пршелъ естъ да водьнꙑ родъ осттъ СЕ 2b 23 гь мо  бь мо. ѫжка моꙗ  творьць мо. ꙁбавтел҄ь мо С 509.12 дномѹ бесѣдѹмъ ꙁбавтелю нашемѹ господѹ С 507.1 плѣн҄енꙑмъ рабомъ ꙁбавтел҄ь С 251.25  мꙑ длъжьн смъ грѣшьн. пртешт къ ꙁбавтелю С 390.24 СП СЕ С Гр λυτρωτής ῥύστης λυτήριον ꙁбавітелъ ꙁбавꙇтелъ Нвб избавител книж ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ