Старобългарски речник
ждеже
ждеже
нареч
съюз
1. Въвежда подчинени определителни изречения, които се отнасят към съществителни, означаващи място: където
ꙇ де пакꙑ на онъ полъ оръдана. на мѣсто ждеже бѣ оанъ прѣжде кръстѧ
М
Йо 10.40
їбо пьтіца обрѣте себѣ храмінѫ. ї грълца гнѣꙁдо себѣ їждеже положі пьтеньцѩ своѩ
СП
83.4
оставшѧ вь темнц ждеже ст бѣшꙙ блюдом
С
64.18
блаженꙑ же шедъ на мѣсто ждеже бѣаше огнь раждъженъ
С
142.25
аште хоштеш рьнецъ бꙑт. вьлѣꙁ вь обьшт манастꙑрь. ждеже вꙙште братѧ стъ
С
170.4
вьꙁскааше мѣстъ црькъвштънꙑхъ. ждеже стоꙗше капште аполоново
С
220.21
дѣвѣ въ цръкꙿвште ждеже стотъ богъ тво
С
227.22
ѹкрасшꙙ мѣсто то. ждеже бѣ мѫенкъ пострадалъ
С
236.24
сего рад мноꙁѣмъ наънъшемъ ѹ потока садт. ждеже глѫбна ꙁемьѧ бѣ
С
301.20
2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където
ое ѩже далъ ес мънѣ. хоштѫ да ждеже есмъ аꙁъ т бѫдѫтъ съ мъноѭ
М
Йо 17.24
дхъ ждеже хощетъ дꙑшетъ
А
Йо 3.8
вьсьжде сꙑ ждеже тꙙ кто помолтъ стнное цѣсарьство
С
144.6
3. Въвежда подчинени изречения за време с отсянка на условие: когато, щом като
жде же ѹбо недноже с сповѣдаетъ благое въ раꙁлѫен жлшть братѧ. рекъше лѣгальнць. протвьна же толка. еже раꙁлѫат с самѣмъ отъ себе бъхъма нестроно
ЗЛ
IIб 16
ждеже аште
ὅπου δ᾿ ἄν
Където и [да бъде]; навсякъде, където
ждеже аште да с. то прдѫ т вь сънѣ
С
299.17—18
ждеже колжьдо
ὅπου ἐάν
Където и да е; навсякъде, където
ꙇжде же колжьдо вьндете въ домъ. тѹ прѣбꙑваꙇте
З
Мк 6.10
ждеже ... тѹ
ὅπου ἐάν ... ἐκεῖ
Където ... там
да ждеже отъвѣтъ сътвор тѹ тѣло съконьано бꙑстъ
С
61.26
М
З
А
СП
С
ЗЛ
Гр
ὅπου
ἔνϑα
ὅϑεν
οὗ
ὡς
ὁπότε
їждеже
ꙇжде же
жде же
Нвб
Ø