Старобългарски речник
жде
жде
нареч
съюз
1. Въвежда подчинени определителни изречения, които се отнасят към съществителни, означаващи място: където
велкъ же день творꙙште аполѡнѹ. въ пештерѣ ко страшьнѣ темънѣ. жде по обꙑаю мъ бѣаше творт съборъ саѹрьскѹѹмѹ градѹ
С
26.15
стꙑ же кононъ ... обрѣте ѧ на мѣстѣ жде хъ бѣ оставлъ
С
32.7
вьлѣꙁъше въ хлѣвнѫ жде мѫааше вовода роба хрстосова
С
51.9
то м дасте покажѫ вамъ мѣсто. жде стъ скомꙑ вам савнъ
С
145.23
повелѣшꙙ неьств влъсв. въꙁложшꙙ въ вратъ жде стааго їѡнѫ
С
270.15
2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където
жънꙿꙙ жде нѣс сѣалъ. събраѧ жде нѣс расꙑпалъ
С
377.4
раꙁѹмѣвъ же іс ... бѣжа жде ꙁавстъ не раждатъ сꙙ
С
404.28
3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: понеже, тъй като, щом като
рее же марѣ къ аћлѹ. како бѫдетъ се. ꙇжде мѫжа не ꙁнаѭ
З
Лк 1.34
ꙇ реетъ емѹ дрѹже. даждъ м въ ꙁаемъ тр хлѣбꙑ. ꙇжде къ мꙿнѣ. дрѹгъ м. прде съ пѫт ꙇ не ꙇмамъ ьсо положт прѣдъ н҄мъ
З
Лк 11.6
горе вамъ кънжьнц ꙇ фарсѣі. ꙇ лцемѣр. ꙇжде есте ако ꙇ гроб невѣдом
З
Лк 11.44
не бо сѩ егда раꙁбогатѣетъ вкъ. л егда ѹмъножітъ сѩ съ німъ слава домѹ его. жде ѹміраѩі не оставітъ лі въсего
СП
48.18
въꙁпхъ ѹбѹѹжасъ сꙙ жде прѧхꙿ гь мо
С
511.23
4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: когато
съ многоѭ нѹждеѭ поведошꙙ . да жде блꙁъ бꙑшꙙ ꙗко дно пьпьрште. мꙑшлꙗахѫ како бꙑ вълѣст къ стѹѹмѹ
С
37.2
онамо жде
ἐκεῖσε ἔνϑα
Там, където
же сьде събраатъ отъходтъ нагъ. онамо жде пае ловѣколюбь намъ трѣ. жде множаш млость
С
372.28
жде ... то тѹ
ὅπου δ᾿ ἄν ... ἐκεῖ
Където ... то там
жде ста дъва л тр събран въ мо мꙙ. то тѹ смъ посрѣдѹ хъ
С
206.17
жде ... тѹжде
ἔνϑα ... κἀκεῖσε
Където ... там и
жде прьвѣ бѣшꙙ. тѹжде сѫдѹ бꙑт прѣдъ лцемь льствааго
С
60.1
жде бо ... то
ἔνϑα ... καὶ
Където ... то [и]
жде бо хотѣн сѫпротвь бꙑва. то дръжꙙштꙙѧ страст ѹмъ плѣнѹ бꙑватъ
С
334.4—5
З
СП
С
МЛ
Гр
ἔνϑα
ὅπου
ὡς
ἅμα
ἐν ᾧ
ὅϑεν
ὅς
ὅτι
ἐπειδή
ἐπεί
ꙇжде
Нвб
Ø