Старобългарски речник
есе 
есе -ꙗ м ЛИ Йесей [Иесей] — бащата на старозаветния цар Давид [1 Цар 17.12, 12.22; Рут 4.17] овіодъ же роді есеа. есе же роді дда црѣ А Мт 1.5, 6 СК Изч А СК Гр ᾿Ιεσσαί