Старобългарски речник
ерѹсалмъ 
ерѹсалмъ -а м МИ Ерусалим [араб. el Quds] — главен град на Юдея. Споменава се за пръв път в ХIV в. пр. н.е. под името Урусалим. Ок. 935 г. пр. н.е. столица на Юдейското царство. От IV в. от н.е. “свещен” център на християните ꙇ вьнде въ ерсмъ съ  въ црквъ М Мк 11.11 З не клѧт сѧ ... н ерслмъмъ ѣко гⷬ҇дъ естъ велкааго цсрѣ М Мт 5.35 З въ емѣ естъ мѣсто ꙇдеже кланѣт сѧ подобаатъ М Йо 4.20 З А  прохождааше сквоꙁѣ градꙑ  вьс ѹѧ. ꙇ шьстье творѧ въ ерѹсалмъ М Лк 13.22 З А СК пршедъше отъ ерѹслма М Мк 7.1 З отъвръста бѫдѫтъ врата твоѣ їерслме Е 30а 14 блаженъ ꙇже мѣ сѣмѧ въ сонѣ. ꙇ ѫжкꙑ своѩ въ емⷧѣ СЕ 83а 17 стоѩште бѣахѫ ногꙑ нашѩ въ дворѣхъ твоꙇхъ ꙇлмъ СП 121.2  се дьва бѣста оть н҄хъ дѫшта ... въ вьсь сѫштѫѭ далее от ерѹсалма. шест десꙙтъ стад. еже мꙙ емꙿмаѹсъ С 471.18—19 салѹстѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ С 283.6 въспрьн҄ь [вꙑшьн҄ь, горьн҄ь] ерѹсалмъ ἡ ἄνω ᾿Ιερουσαλήμ Горният Eрусалим, небето, небесните селения [образно] хъ по к҃ дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ К 14а 29 Срв. С452.12 агаръ бо естъ снѣ гора. еже въ равꙇ прлагаетъ сѧ нꙑнѣшнмъ ерслмѣ. работаетъ бо съ ѧдꙑ свом. а вꙑшн ерслмъ свободъ естъ. еже естъ мт въсѣ(мъ) намъ Е 27б 17 градъ бж. гоже хꙑтрецъ  сьдѣтель бъ. вꙑшьн҄ їерѹсалмъ С 84.14—15 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ работꙑ въ своботѫ (!). отъ тьмнцꙙ въ вꙑшн ерѹсалмъ... отъ ꙁемьѧ на небо С 470.16 не долѹ глꙙда. нъ горьнꙗго ерѹсалма. небесъно мѣсто С 349.23 М З А СК Е СП СЕ К С Х Гр ᾿Ιερουσαλήμ ῾Ιεροσόλυμα От евр Yerušalem, Yerušhalayim, Yerušalajιm ерѹсалмъ їерѹсалмъ Нвб Йерусалим м НГер МлБТР Срв Иерусалим м ЛИ Иерусалима ж ЛИ СтИл, РЛФИ