Старобългарски речник

ерѹсалмл҄ь

ерѹсалмл҄ь прил притеж МИ Ерусалимски радѹ сꙙ глагол҄ꙙ ꙁѣло дьшт сѡнꙗ проповѣда дьшт ерѹсалмлꙗ С 337.4—5 Изч С Гр τῆς ᾿Ιερουσαλήμ