Старобългарски речник
ерхонъ 
ерхонъ -а м МИ Ерихон — град в Юдея [дн. ErRiha, Yeriho] ꙇ сходѧщю емѹ отъ ерхона по немь дѫ народ мъноѕ М Мт 20.29 З А СК ЗП лкъ еднъ съхождааше отъ ема въ ерхѫ М Лк 10.30 З А СК прохождааше съ въ ерхѫ М Лк 19.1 З А М З А СК ЗП Гр ᾿Ιεριχώ От евр Yerēho, Yerīho, Yerīhoh ’град на ароматите’ ерхѫ ерхѫ