Старобългарски речник
ерество
ерество
-а
ср
Духовна и свещеническа длъжност; свещенство
мꙙ хрстосово не вѣдѣ отъкѫдѹ обрѣте сꙙ въ васъ отъметавъ сꙙ отвръꙁ сꙙ... же вьсѣхъ вꙑше велкꙑхъ богъ рество дастъ сꙙ тебѣ
С
48.17
обѣштаваѧ цѣсарьскꙑѧ любьве ... даан мѣнію ерество скврънаво то л прѣмѣнѹш м протвѫ бжмъ даромꙿ
С
50.10
Изч
С
От
гр
ἱερωσύνη
рество
Нвб
йерейство
църк
МлБТР
РБЕ