Старобългарски речник
ере
ере
-ꙗ
м
Свещеник, иерей
ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоѣше ѣст тькмо ереомъ
М
Мк 2.26
З
А
СК
бꙑстъ въ дьн рода ... ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ. отъ ефмѣрѩ авнѣнѧ
М
Лк 1.5
З
А
въ соботꙑ ере въ църкве соботꙑ скврънѧтъ неповньн сѫтъ
М
Мт 12.5
З
шедъ покажі сѧ ереов прнес о оштен своемь
М
Лк 5.14
З
посълашѧ ꙇюдѣ отъ ꙇлма. ꙇереѩ ꙇ левьћтꙑ
З
Йо 1.19А
тꙑ ес іерѣі вь вѣкъ по інѹ мельхꙇседековѹ
СП
109.4
мос аронъ въ ꙇерѣꙇхъ его
СП
98.6
ꙇ глⷮ҇е ерѣ надъ нмь молтвѫ сⷿ҇
СЕ
72а 4
ꙇ прметъ отъ него пръвѣе рѣ. [погр. вм. ерѣ, Нахтигал, с. 46, бел. под линия] петъ прѣдъ вꙿсѣм
СЕ
20а 24
къде цѣсаре. ꙇ ерѣꙇ ꙇ сѫдьѩ осѫжденꙑѧ
К
12b 14
въ пръвѫѫ скнѫ. вꙑнѫ въхождахѫ ере слѹжбꙑ съдѣваѫще
Е
29а 13
два реа. анна каꙗфа
С
450.16
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
К
С
От
гр
ἱερεύς
Превежда и гр.
ἀρχιερεύς
ерѣ
рѣ
ре
ере
ре
ерѣ
рѣ
Нвб
иерей
църк
ОА
Бот
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
йерей
църк
АР
РБЕ