Старобългарски речник
ераксъ 
ераксъ -а м ЛИ Йеракс — монах, който описва живота на Павел Препрости жт прѣподобьнааго отьца нашего. павъла прѣпростааго. повѣдааше же стꙑ бож. ераѯ.  крон.  н мноꙁ отъ братѧ С 169.1 Изч С Гр ῾Ιέραξ ераѯ