Старобългарски речник
еꙁавель 
еꙁавель - ж ЛИ Йезавел [Иезавел] — финикийска принцеса, дъщеря на сидонския цар Евтаал и съпруга на израилския цар Ахав [869—850 г.] [3 Цар 16.31] гда еꙁавель вноградъ наӱѳеѡвꙿ отꙙт хотѣ С 403.11 бѣга сласт акꙑ лꙗ еꙁавел С 351.13 Изч С Гр ᾿Ιεζάβελ От евр ’Izebel ’непорочна, целомъдрена’