Старобългарски речник
еꙁавель
еꙁавель
-
ж
ЛИ
Йезавел [Иезавел] — финикийска принцеса, дъщеря на сидонския цар Евтаал и съпруга на израилския цар Ахав [869—850 г.] [3 Цар 16.31]
гда еꙁавель вноградъ наӱѳеѡвꙿ отꙙт хотѣ
С
403.11
бѣга сласт акꙑ лꙗ еꙁавел
С
351.13
Изч
С
Гр
᾿Ιεζάβελ
От
евр
’Izebel ’непорочна, целомъдрена’