Старобългарски речник
дѹмѣꙗ
дѹмѣꙗ
-ѩ
ж
МИ
Идумея [Едом] — земята южно от Юдея, обитавана от потомците на Едом или Исав [Бит 25.25, 36.1; Втор 2.12, 22]
ꙇ мъногъ народъ... по немь де. ꙇ отъ юдеѩ. і отъ ілма і отъ дѹмѣѩ
М
Мк 3.8
З
кто ведетъ мѩ въ градъ объстоѣньѣ. л кто наставітъ мѩ до ідѹмѣѩ
СП
107.11
Срв.
СП59.11
на дѹмѣѭ наложѫ сапогъ моі. мнѣ іноплеменъніці покорішѩ сѩ
СП
107.10
Срв.
СП59.10
Изч
М
З
СП
Гр
᾿Ιδουμαία
От
евр
’̆Edōm ’червен’
ідѹмѣꙗ