Старобългарски речник
долъ
долъ
-а
м
Идол, езическо божество
ꙇдол ѩꙁкъ съребрьн ꙇ ꙁл҇аⷮ дѣла рѫкъ ль. ѹста ꙇмѫтъ ꙇ не проглѭтъ. ѡ ꙇмѫтъ ꙇ не вдѩтъ
СП
134.15—16
Срв.
СП113.12
да постꙑдѩтъ сѩ вьсꙇ кланѣѭштеꙇ сѩ ꙇстѹканꙑмъ. хвалѩштеꙇ сѩ о ꙇдолѣхъ своꙇхъ
СП
96.7
дне(с) долъ невдмꙑ крꙑетъ сѧ
СЕ
2b 13
н сам цї сътворшꙙ долꙑ оть н҄еꙙ
С
485.12
Изч
СП
СЕ
С
От
гр
εἴδωλον
ꙇдолъ
Нвб
идол
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
МлБТР
ЕтМл
БТР
РБЕ
АР