Старобългарски речник
долослѹжтел҄ь
долослѹжтел҄ь
-ꙗ
м
Идолопоклонник, езичник
вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(с)тъ на ѩꙁьнаѣ дѣла ... ѣкоже ходѧ съ долослѹжтелемь матъ ѧсть
Р
II 2.24—25
Изч
Р
Калка от
гр
εἰδωλολάτρης
Нвб
идолослужител
остар