Старобългарски речник
доложрьтвьнъ
доложрьтвьнъ
-ꙑ
прил
същ
доложрьтвънаꙗ
ср
мн
τὰ εἰδωλόϑυτα
Месо от животно, принесено в жертва на идолите
аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ съꙁ()ждетъ сѧ ѣст долѡжрътвънаѣ
Е
3б 4
Изч
Е
долѡжрътвънъ
Нвб
Срв
идол и жертвен
