Старобългарски речник
де 
де нареч съюз 1. Въвежда подчинени определителни изречения, които се отнасят към съществителни, означаващи място: където се мѣсто де бѣ положенъ М Мк 16.6 ꙇ самъ с несꙑ крстъ. ꙇꙁде же въ нарцамое кранево мѣсто ... ꙇде ꙇ пропѧсѧ З Йо 19.18 сі въ віѳан бꙑшѧ. об онъ полъ ердана. де бѣ оⷩа крстѧ А Йо 1.28 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където марѣ же ѣко прде де бѣ съ. вдѣвъш  паде емѹ на ногѹ М Йо 11.32 3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: понеже, тъй като, щом като горе вамъ кънжънц  фарсѣ. ꙇ лцемѣр. ꙇде есте ѣко гроб не вѣдом М Лк 11.44 рее же марѣ къ анћлѹ. како бѫдетъ се де мѫжа не ꙁнаѭ М Лк 1.34 А, СК ꙇ реетъ емѹ дрѹже даждъ м въ ꙁамъ тр хлѣбꙑ. ꙇде дрѹгъ м прде съ пѫт къ мьнѣ. ꙇ не мамъ есо положт прѣдъ нмь М Лк 11.6 А СК даждъ намъ помощъ отъ пеалі. іде сѹетьно с҃нⷫье лско СП 107.13 гі ... въ нъже денъ пріꙁовѫ тѩ. ѩдро ѹслꙑші мѩ. де еꙁѫ ѣко дꙑмъ дьні моі СП 101.4 ѹслꙑшѫ ьто реетъ о мнѣ гь бъ. їде реетъ міръ на люд своѩ ї на прѣподобьнꙑѩ своѩ СП 84.9 вьсъ денъ поношаахѫ м враѕ моі.  хвалѩщ сѩ мноѭ. клънѣахѫ сѩ. де попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ.  пітье мое съ плаемъ растварѣахъ СП 101.9 де ѹбо μέντοιγε Наистина, действително обае въсѹе въсѣка сѹета. въсѣкъ лвкъ жвꙑї. їде ѹбо обраꙁомъ ходітъ лвкъ СП 38.7 Изч М З А СК СП Гр ὅπου ἐπεί ἐπειδή ὅτι ꙇде їде Нвб Ø