Старобългарски речник
гѹмен҄ь 
гѹмен҄ь прил притеж Игуменов, на игумен на ѹтврьжден себѣ гѹменꙙ молтвꙑ С 273.25 Изч С Гр τοῦ μεγάλου Нвб Срв игуменски МлБТР ЕтБАН БТР