Старобългарски речник
го 
го -а ср Иго, робство вьꙁьмѣте го мое на себѣ. ꙇ наѹте сѧ отъ мене ѣко кротокъ есмъ  съмѣренъ срдцмъ. ꙇ обрѧщете поко дшамъ вашмъ. ꙇго бо мое благо  врѣмѧ мое легъко остъ М Мт 11.29, 30 З А СК растръгнѣмъ ѫꙁꙑ іхъ ї отвръꙁѣмъ отъ насъ го іхъ СП 2.3 поклоньшю сѧ подъ го твое. нарещ недѫгъ бѫдѫще СЕ 29а 11 кого же л дѣла не обавшꙙ подъ гомъ. по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ С 542.17 М З А СК Е СП СЕ С Гр ζυγός ζυγόν ꙇго Нвб иго ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА