Старобългарски речник
г҄емонъ 
г҄емонъ -а м Управител ꙇ прѣдашѧ  понтьскѹмѹ платѹ. ꙇћемонѹ М Мт 27.2 З А СК ꙇ аште се ѹслꙑшано бѫдетъ ѹ ћемона. мꙑ ѹтолмꙑ. ꙇ вꙑ бес пеал сътвормъ М Мт 28.14 З А СК  не отъвѣшта емѹ н къ едномѹ глѹ. ѣко двт сѧ ћемонѹ ѕѣло М Мт 27.14 З А СК М З А СК От гр ἡγεμών ћемонъ ꙇћемонъ гемонъ ћемонъ Нвб игемон остар ОА ВА ЕтБАН