Старобългарски речник
г҄емоновъ
г҄емоновъ
прил
притеж
Игемонов, на управителя
тъгда вон ћемонов. прѣмъше са на сѫдшт. събърашѧ на нь вьсѧ спрѫ
М
Мт 27.27
Изч
М
З
А
СК
От
гр
τοῦ ἡγεμόνος
ћемоновъ
ћемоновъ
гемоновъ
Нвб
Срв
игемон