Старобългарски речник
бо 
бо съюз I. Подчинителен 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже, тъй като стоѩште рѣшѧ петров. въ істнѫ  тꙑ отъ нхъ ес. ꙇбо  бесѣда твоѣ авѣ тѧ твортъ М Мт 26.73А же аште хоштетъ вѧшт бꙑт въ васъ. да бѫдетъ вамъ слѹга. ꙇ же аште хоштетъ въ васъ бꙑт старѣ. да бѫдетъ вьсѣмъ рабъ. ꙇбо снъ лвьскꙑ не прде да послѹ(жѧ)тъ емѹ нъ послѹжтъ М Мк 10.45 З А СК аште благотворте благотворѧщмъ васъ. каѣ вамъ хвала естъ. бо  грѣшънц тожде творѧтъ М Лк 6.33 З А остав намъ грѣхꙑ нашѧ. ꙇбо  сам оставлѣемъ вьсѣкомѹ длъжьнкѹ нашемѹ М Лк 11.4 З СК стньн поклоньнц поклонѧтъ сѧ отцю. дхомь  стноѭ. ꙇбо отцъ тацѣхъ штетъ покланѣѭштхъ сѧ емѹ М Йо 4.23 З А се ꙋбо пон(о) ...  пеалм. поꙁорѹ б... жвѫшмъ тако. бо ... ам мом пострадасте ї раꙁграбен ... мѣнѣ ... сь радостѫ прѧсте Е 9а 14 въжделана пае ꙁлата і камені драга многа  слаждъша пае меда і съта. бо рабъ твоі хранітъ ѩ СП 18.12 ні посмѣѭтъ мі сѩ враѕі моі. бо въсі тръпѩштеі тбе (!) не постъдѩтъ сѩ СП 24.3 обае бѹ повіні сѩ дше моѣ. ѣко отъ того тръпѣнье мое. бо тъ бъ моі сплъ моі СП 61.7 гласъ дашѩ облаці їбо стрѣлꙑ твоѩ прѣходѩтъ. гласъ грома твоего въ колесі СП 76.18 ; ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ ... не ѹта сѧ въ рабѣ бжь семь. бо жеꙁлъ желѣꙁнъ.  пещь огнъна.  тръторъ СЕ 54b 23 къто сь естъ ѡ боѹънѣі троіці (!) ібо врѣмѧ естъ юже іꙁдрешті. ꙇ пріобъштті нꙑ таінахъ К 1b 7 ꙇ пакꙑ понꙇ пѫтѹ благѹ творіті праведънаа. ꙇбо отъ праведънꙑхъ дѣані ꙁаінаемъ блаженое жтье К 1b 23 каꙁнь цѣсарьска лежтъ. любо ѹбогъ стъ любо богатъ. любо сановтъ любо смръдъ. то н того поштꙙдтъ сѫдъ. стꙑ рее. е. бо бож псан глетъ. нѣстъ рабъ н свободь. нѣстъ богатъ  ніштъ. н варваръ. н скуѳъ. н елнъ н ждовнъ. вьс бо о господ дно смъ С 101.25 надѣмъ сѧ ... на лколюбвааго ба ... рѫкѫ намъ подаѧ свого ꙁастѫпа.  каѭштемъ сꙙ намъ по сѫштѹѹмѹ мѹ лколюбью премьтъ. бо толка  таковаꙗ сътворвъ ꙁъла ... колюбвꙑ владꙑка. абь толкꙑмъ грѣхомъ проштень мѹ сътвор С 523.1  сьтворвъ сꙿ н҄еѭ блѫдъ. ꙁъло ꙁъломъ цьл҄ѫ. напае же бол҄е ꙁъло. къ ꙁълꙋ прлагаѭ. бо помъ мꙙ бестѹдьꙗ бѣсъ. сьвѣтова м ѹбо  сьтворт.  по сьблѫжден м ѹбвъ ѭ въвръгохъ въ рѣкѫ С 526.3 В същото значение, когато присъединява дативус абсолутус. не довьлѣахѫ водꙑ раꙁвѣ на мало дн. бо ръпанѣ вьсе водѣ прспѣшѧ нѣц вь самъ ꙁно. пршедъше на молтвѫ  цѣловань  вдѣнь стааго С 549.20 За причинно–следствени отношения: затова, ето защо. гь вьцрі сѩ въ лѣпотѫ сѩ облѣе. облѣе сѩ гь въ сілѫ  прѣпоѣса сѩ. їбо ѹтвръді ѹселенѫѭ. ѣже не подвіжітъ сѩ СП 92.1 гь въцѣсарі сѩ. їбо справі въселенѫѭ ѣже не подвіжітъ сѩ СП 95.10 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване: въпреки че ꙇюда .. того не можааше ꙁьрѣті. егоже. хотѣаше прѣдаті. ꙇбо свѣтльнікомь сѫштемъ. ꙇ свѣштамъ толкамъ К 5а 6 3. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за следствие и заключение: така че въꙁіде на вꙑсотѫ плѣнілъ есі плѣнъ. пріѩтъ даанъѣ въ лвцѣхъ. їбо протівѩщѩѩ сѩ вьсе(лт) СП 67.19 II. Съчинителен 1. Свързва изречения за съпоставяние и противопоставяне: но, ала нѣстъ бо добро отѧт хлѣба ѧдомъ. ꙇ псомъ поврѣшт. она же отъвѣштавъш рее емѹ е г. ꙇбо  пс подъ трапеꙁоѭ ѣдѧтъ отъ крѹпцъ дѣтескъ М Мк 7.28 З юнъ бъїхъ їбо състарѣхъ сѩ СП 36.25 мьножцеѭ (брашѩ) брашѩ сѩ со мьноѭ отъ юності моеѩ. їбо не прѣмогѫ мене СП 128.2 Срв. С113.9 2. Присъединява изречение, което утвърждава, доказва изказаната в предходното изречение мисъл: наистина, действително и, а и нкꙿтоже рѫкꙑ на ралѣ положь. ꙇ обращаѩ сѧ вьспѧть. ѹправленъ естъ въ црство нбсное. ꙇбо нѣстъ намъ мала каꙁнь. обѣштаваѭщмъ сѧ хрант. вꙿсѣ прѣжде реенаа. по томь же ослабт обѣщанаа. ꙇ къ пръвѹмѹ жтью въꙁврат сѩ СЕ 91а 11 сі къ іюдѣомъ глѫ. понеже льстѧште сѧ мнѧтъ пасхѫ творіт. ꙇбо стѹдъноѭ волеѭ. опрѣснъкꙑ ѣдѧтъ ні обрѣꙁані срьдьці. ні ѹшесꙑ своімі К 7а 17 вовода ... мол го поѧт ї.  довест къ стѹѹмѹ.  молт го. да свободтъ  отъ страст. бо. то сътвор богоьствꙑ тъ мѫжъ.  прведе ка къ правьдꙿнѹѹмѹ С 564.13 С градиращо значение: дори, дори и, даже. бъ егда схождаше прѣдъ людьм своім ꙁемлѣ егда ммохождаше вь пѹстꙑні. ꙁемлѣ потрѩсе сѩ бо нбса канѫшѩ СП 67.8 еда съпѩ не пріложітъ въскръснѫті. їбо лвкъ мра моего на нъже ѹпъвахъ. ѣдъ хлѣбꙑ моѩ въꙁвеліль естъ на мѩ ковъ СП 40.10 М З А СК Е СП К С Гр καὶ γάρ καὶ ταῦτα πάντως ὅτι ἐπειδή ἄρα [вар. ἀλλά] ꙇбо їбо Нвб ибо [ Срв ибо [междуметие] ДА