Старобългарски речник
аса 
аса -ꙑ ж МИ Яса — селище в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [307—379 г.] въ то же врѣмꙙ гон҄енꙗ. обрѣтошꙙ сꙙ вь персьстѣ ꙁем. вь нѣкоторѣ вьс нарцамѣ аса. дъва брата С 255.12 Изч С Гр ᾿Ιασά