Старобългарски речник
авнъ 
авнъ -а м ЛИ Иавин — старозаветен цар на Ханаан, чиято столица бил гр. Асор [Съд 4.2, 7, 17], подтисник на израилтяните сътворі мъ ... ѣко іавінові въ потоцѣ кісовѣ СП 82.10 Изч СП Гр ᾿Ιαβίν От евр ȳabīn іавінъ