Старобългарски речник
IV 
* -*ꙗ -* местоим I. Само в косвен падеж — със значение на лично местоимение 1. м ед a) род го бꙑстъ оанъ кръстѧ въ пѹстꙑн ... ꙇ ... вьсѣ юдеска страна  ерлмне ... кръштаахѫ сѧ ... въ юръдансцѣ рѣ(цѣ) отъ него ꙇсповѣдаѭште грѣхꙑ своѩ М Мк 1.5 З А СК Б ꙇ абье съ оштюшть вь себѣ слѫ шедъшѫ отъ него. обраштъ сѧ вь народѣ глаше. кто пркоснѫ сѧ рꙁахъ мохъ М Мк 5.30 З А СК У онъ же отвръже сѧ его глѧ. не ꙁнаѭ его жено М Лк 22.57 З ꙁаемлетъ грѣшьнкъ ї не вьꙁвраттъ. праведьнкъ же млѹетъ ї даетъ. ѣко блщі его наслѣдѩтъ ꙁемлѭ. клънѫщеї же его потрѣбѩтъ сѩ СП 36.22 хе бже нашъ. ра нꙑнѣ прꙁьрѣт на раба твоего сего. поклоньшааго тебѣ главѫ своѭ. ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ жѧдънꙑ СЕ 43а 1 радѹ сѧ крьⷭ҇те ст трѧстьн на немьже. еднь ѡⷣ троѧⷰ пльтоносець. пргвоꙁⷣ сѧ. нась пргвожденнхь неестнѫ вь гьлѫбнѣ. прѣвьꙁносѧще его во вьсѧ вѣк ТФ Б 7 наѹі сѧ. отъ него. како бооенѫ пѣснь ѧдъ вашіхъ К 1а 19 тольм ꙇюда не можааше его прѣдат. аште не бі самъ хотѣлъ. ꙇ того не можааше ꙁьрѣті. егоже хотѣаше прѣдаті К 5а 4 Срв. С412.14 не імѣахѫ хвалꙑ бѹ ꙇюдѣі. ꙇ егда пріімахѫ добро отъ него. скоро ꙁабꙑвахѫ К 6b 19  воводнꙑ слѹгꙑ вѣровашꙙ къ гѹ.  отрѣшшꙙ го отъ ѫꙁъ С 18.29 жꙙтел҄ѣне же ов клцаахѫ ов теаахѫ вь слѣдъ влька.  не постгъше го вратшꙙ сꙙ С 43.26 слꙑшавъ же епскѹпъ анатол к҄есарскаго града ꙗко кръстшꙙ сꙙ отъ н҄его мноꙁ ... де къ правьднкѹ артемѹ цѣловатъ го С 236.18, 22 акꙑ овьꙙ на ꙁаколен веденъ бꙑстъ.  акꙑ агньць бе ꙁълоб. прѣдъ стргѫштмъ го беꙁ гласа. тъ не отврьꙁетъ ѹстъ свохъ С 434.26 b) дат мѹ тъгда гла емѹ съ. въꙁврат ножь сво въ свое мѣсто. вьс бо премъше ножь ножемь погꙑбнѫтъ М Мт 26.52 З А СК Б ꙇ фарсѣ глхѫ емѹ. вждъ то творѧтъ въ соботꙑ егоже не достотъ М Мк 2.24 З А СК повѣдѣшѧ же емѹ ѣко съ наꙁарѣннъ (м)моходтъ М Лк 18.37 З А отъвѣшташѧ емѹ с наꙁарѣа М Йо 18.5 З А СК  пакꙑ аꙁъ бѫдѫ емѹ въ оца.  тъ бѫдетъ м въ сна. егда же пакꙑ въводтъ прѣвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 6, 10 жівота просі ѹ тебе і далъ емѹ есі. длъготѫ дьньі вь вѣкъ вѣкѹ СП 20.5 вѣдѣ гі връховьнѣаго апла твоего петра прослъꙁвъша сѧ горъцѣ. на прѣ(да)н твоемь. ꙇмꙑ покаане. ꙇ тѣмь прѩтъ клюѧ ц(срства) твоего. ꙇ прѣдастъ емѹ слав(ѫ) едного бжства. вь тр лца СС Ib 16 ѡ жт емѹ во вꙿсемь говѣнь. ꙇ бескврънънѣ. ꙇ ѹгодьнѣ жть. гю помолм СЕ 98b 1 прстѫпте к немѹ  просвѣтте сѧ.  лца ваша не постꙑдѧтꙿ сѧ СЕ 106а 6 ꙁа тꙑ лі добрꙑѩ дѣтѣлі сьѩ мъꙁдꙑ въꙁдаеші емѹ К 4b 5 вьсе бо свое покаꙁа емѹ. онъ же прѣбꙑваше ꙁълѫ волѫ ꙇмꙑ К 8а 3 Срв. С420.3 глагола к н҄емѹ блаженъ. не маш л ного нкакогоже съсѫда. н л рꙁъна да дас мѹ С 120.25, 27 блаженкъ ѹбо отьць нашъ сава ... въспомꙙнѫвъ бꙑвъше мѹ вдѣн нѣкъгда о прѣподобьнѣѣмъ їѡанн. де к н҄емѹ въ рѹвѫ  глагола мѹ. се съхранлъ тꙙ стъ богъ отъратьнъска прхожденꙗ С 293.8, 9, 10 молѭ въ ннѣю брⷮ҇а моѣ. елко же васъ естъ боѩщь сѧ ба.  творѧщъ вꙿсегда емѹ ѹгоднаа. помолте сѧ емѹ ꙁа мѧ окааннааго Р II 1.26, 28 c) вин ꙇс же емъ і ꙁа рѫкѫ въꙁдвже ꙇ въста М Мк 9.27 З А СК Б ꙇ молхъ сѧ ѹенкомь твомь да жденѫтъ і. ꙇ не въꙁмогѫ М Лк 9.40 З А СК егда же  вдѣшѧ архере  слѹгꙑ. въꙁъпшѧ глѭште. пропьн  пропьн  М Йо 19.6 З А СК Б братѣ ... раꙁѹмѣте апстла.  архереѣ. сповѣданѣ нашего іс ха вѣрна сѫща. сътворшомѹ . ѣко мос въ въсемъ домѹ Е 25а 18 смотрѣетъ грѣшьнкъ на праведьнаего. ї щетъ ѹмрътвіт  СП 36.32 гѭште бъ оставілъ і естъ. поженѣте імѣте і СП 70.11 хе бже нашъ. ра нꙑнѣ прꙁьрѣт на раба твоего сего ... напо  ꙇстоьнкомь твомь благодѣтьнꙑмь СЕ 43а 4 мрътвьць нъ ес прѣдалъ жі(.)ъ т і въꙁдаемъ К 12а 14 нсю же прведенѹ бꙑвъшѹ. наꙙ въпрашат ї гл҄ꙙ. ꙿто мꙙ тво  ꙿто т кобь. ꙗкогоже обꙑаꙗ нѣстъ кнꙙꙁемъ въпрашат о вьсемь С 46.23 онъ же тр дн алꙿкавъ  молтвѣ дно прлежавъ. цѣла раслабьнааго сътворвъ.  благословвꙑ . повелѣ свома ногама ... т С 518.23 d) тв мь се юда еднъ отъ обою на десѧте прде. ꙇ съ нмъ народъ мъногъ. съ орѫж  дрькьльм. отъ архере  старецъ людьскꙑхъ М Мт 26.47 З А СК Б не посъла бо бъ сна своего вь мръ да содтъ (!) мрѹ. нъ да съпасетъ сѧ мръ мъ М Йо 3.17 А СК прдѫ же вон. ꙇ пръвоѹмѹ прѣбшѧ голѣн. ꙇ дрѹгѹмѹ пропѧтѹмѹ съ нмь М Йо 19.32 З А СК Б мѣⷰ҇. тоⷤ҇. ді. стаго мнꙑ же съ нмъ. ⷳ҇. еї҃. септѧбрѣ У Iб 17 вѣрно слово. аще с нмъ ѹмрѣхомъ. с нмъ ожвемъ. аще тръпмъ с нмъ въцрм сѧ Е 1б 4, 5, 6 смъ же  їнѣмъ мноꙁѣмъ рееномъ бꙑвъшемъ понмъ. полемонъ  сѫшт сь н҄мъ  вьсь народъ помлъашꙙ послѹшаѭште. ꙗкоже нкомѹже кръкнѫт С 129.18 ловѣкъ же пакꙑ бѣ ѹбогъ. мѣѧ телцѫ днѫ. ꙗже на трепеꙁѣ сь н҄мъ ꙗдѣаше.  ашѫ днѫ сь н҄мь пꙗаше С 359.30, 360.1 прѣдъ нмь теааше (погьібѣль п)огѹблѣ(юшт сърѣ)таѭщѧѧ Х I Аб 25 e) мест мь ꙇ се бѣ къ въ лмѣ ... ꙇ дхъ бѣ стъ въ немь М Лк 2.25 З А СК Б аште л кто ходтъ ноштѭ. потъкнетъ сѧ ѣко нѣстъ свѣта о немь М Йо 11.10 З А СК Н по семь вѣдꙑ съ. ѣко вьсѣ юже съвръшшѧ сѧ о немь. да събѫдѫтъ сѧ къ(н)гꙑ. гла жѧждѫ М Йо 19.28 А СК Б гъ повѣстъ въ кнгахъ. людемъ  кнѧꙃемъ смъ бꙑвшм въ немъ. ѣко веселѧщмъ сѧ въсѣмъ. жлще въ тебѣ Е 27а 12 блюд сѧ ѹбо ... прѣдъ вдмꙑм.  невдмꙑм послѹхꙑ. ав же вь немь оѭ ѫтробѫ СЕ 83а 23 ѣко обновлъ ес рабъ тво сь. новъ вь пѫть спенью.  радѹѭтъ сѧ о немь аћл СЕ 101b 2—3 блаженкъ ѹбо сава того ... прѣда ... стротелю манастꙑръскѹѹмѹ ... да слѹжтъ. не вѣдѫштемъ вь н҄емь съкровшта добрѹ С 283.16 2. ж ед a) род ѩ пакꙑ въторцеѭ шедъ помол сѧ глѧ. оте мо аште не въꙁможетъ аша с. ммо т отъ мене. аште не пѭ еѩ бѫд волѣ твоѣ М Мт 26.42 З А СК рꙑдаахѫ же вьс.  плакаахѫ сѧ еѩ. онъ же рее не плате сѧ еѩ. нѣстъ ѹмръла нъ съптъ М Лк 8.2 З А СК (...) же катапетаꙁм (...)комаѣ стаѣ стꙑмъ. ꙁлатѫ мѧщ кандлнцѫ.  скрнѫ ꙁавѣта ... прѣвꙑше же еѧ херовмъ славѣ. осѣнѣѫщ олтаръ. ѡ нхъже нѣстъ ннѣ глатї по ѧст Е 29а 9 тꙑ влко клюбе. ѡст водѫ сѭ ... да бѫдетъ на веселе  съдраве. въкѹшаѭщмъ  пѭщмъ отъ неѩ СЕ 21а 9 на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсхомъ органꙑ нашѧ. сірѣъ псалтꙑръ. ꙇ гѫслі К 7а 32 Срв. С418.22 створі ѹбо прѣжде. о немьже жрътва прінесена бъⷭ҇і. ꙇ тогда насладіші сѧ еѩ добрѣ К 9а 28 паулъ ... вьсмꙗвь сꙙ вьꙁьп ... глагол҄ꙙ. добрѣ тако м їсѹса небрѣгѫ о томъ. аꙁъ ѹже к томѹ не вждѫ ѧ С 169.16 b) дат  ꙇ се жена хананеска ... въꙁьп глѭшт. помлѹ мѧ г снѹ давдвъ. дъшт моѣ ꙁълѣ бѣсънѹетъ сѧ. онъ же не отъвѣща е словесе М Мт 15.23 З СК съ ... рее е. жено отъпѹштена ес отъ недѫга твоего М Лк 13.12 З А СК гла е съ. то естъ мьнѣ  тебѣ жено. не ѹ прде годна моѣ М Йо 2.4 З А аурлꙗнъ ... пріꙁъвавъ ѹлꙗнѭ рее къ н҄е. владꙑце моѧ дшꙙ ѹлꙗн. ѹмол҄ена бꙑвꙿш отъ мене. не прѣльшта сꙙ бѹстѭ павьла брата свого С 1.16 іѹлꙗнѭ повелѣ поставт на блѫдлшт ...  мꙿноꙁ отъ стоѧштааго тѹ народа. бѣахѫ текѫште  рьвънѹѭште кꙋпьно. кꙿто прьво вьндетъ къ н҄е С 2.29 c) вин ѭ глѭ же вамъ. ѣко же аще пѹсттъ женѫ своѭ. раꙁвѣ словесе прѣлюбодѣна. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творт. ꙇ женѧ сѧ подъбѣгоѭ. прѣлюбꙑ твортъ М Мт 19.9 З, А, СК. Срв. К2b 11 по томь же гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с М Йо 19.27 З А СК Б пріꙁіраѩ на ꙁемлѭ творѩ ѭ трѩсті сѩ. прікасаѩ сѩ горахъ въскѹрѩтъ сѩ СП 103.32 тꙑ влко клюбе. ѡст водѫ сѭ ... ст ѭ дхомь стꙑмь твомь СЕ 21а 6 гі схе бже нашъ. повелѣвꙑ сѹхорѫкѹмѹ ... прострѣт рѫкѫ своѭ. ꙇ ѹтвръждь ѭ ѣко  цѣлѫѭ. прꙁьр на раба твоего сего СЕ 40b 7 кѫѭ пасхѫ. ꙇюдѣꙇскѫѭ ꙇмѫштѫѭ наѧткъ. отъ ећюпта. тѹ бо наѧткъ пріѩтъ. ꙇ есо раді ѭ творітъ хъ К 6а 32 нъ вьсѣко (!) своѭ кръвь самъ ѭже оні пролішѧ. на спснье дастъ пролівъшімъ ѭ К 9а 5 аурлꙗнъ рее. кꙿде стъ сестра твоꙗ ѭже тꙑ мѣнш дѣвѫ сѫштѫ. се посълахъ ѭ на блѫдъ. да продѫтъ ѭ вьс хотꙙште С 4.17 пасѫштемъ же сꙙ вельбѫдомъ тѹ. по прлѹаю дна отъ н҄хъ шьдш. блꙁъ вьс вьлѣꙁе въ н҄вѫ ꙗст хотꙙшт. тѫ же вдѣвъ господінъ н҄вꙑ тоѧ. тее ꙁгънат ѭ С 218.2 d) тв ѭ он же слꙑшавъше ѣко жвъ естъ.  вдѣнъ бꙑстъ еѭ. не ѩсѧ вѣрꙑ М Мк 16.11 З слꙑшавъ же с рее. с болѣꙁнь нѣстъ къ съмрът нъ о славѣ бжі. да прославтъ сѧ снъ бжі еѭ М Йо 11.4 З А СК Н аще кꙿто помꙑслтъ на женѫ. тѹжꙿдѭ. тол не можетъ съ неѭ съгрѣшт. лⷮ҇ѣ да покаетъ сѧ СЕ 103а 8  аб агꙿг҄елъ гнь прѣдъста прѣдъ н҄еѭ. глагол҄ꙙ. не ѹбо сꙙ ѹлꙗн. гь бо їс хс мѹже тꙑ слѹжш посъла мꙙ покрꙑ тꙙ С 3.3 e) мест  осіфе сне ддвъ. не ѹбо сѧ пріѩті женꙑ твоеѩ. маріѩ. сѫштее бо вь не. ѿ дха ста естъ А Мт 1.20 СК Б глѩ тебѣ дамъ ꙁемлѭ ханаановѫ. ѫже достоѣньѣ вашего. ꙁане бѣшѩ мало ісломъ. немноѕ прішельці вь неі СП 104.12 3. ср ед a) род го отрѣшаѭштема же ... жрѣбѧ. рѣшѧ господе ... ъто отрѣшаате жрѣбѧ. она же рѣсте ѣко гъ трѣбѹѹтъ его М Лк 19.34 З влко гі бже нашъ ... ꙇ нꙑнѣ ꙁвол. ꙇ блгв стадо се ... ꙇ съподоб сътѧжавъшаго ... наслаждат сѧ. отъ него СЕ 15а 21 b) дат мѹ гі бже спнѣ нашего ... блгв ꙇ се мⷧадѧтьце. рѫкоѭ моеѭ грѣшъноѭ ... дажд емѹ въ нанань. пострженѣ власъ ... поспѣшене въ тѣлес ꙇсплъненѣ. ꙇ сѣднꙑ старост. да ѹꙁьртъ благаа ермⷧова. вꙿсѧ дꙿн жвота своего. ꙇ дажд емѹ ѹгодт тебѣ. дѣлꙑ благꙑ СЕ 8а 16, 21 море обліааше сѧ. ліхо сꙑ къ страстемъ. ꙇ къ слѣпъ. прѣхождааше тварь. емьже сѧ ѹтъкнѣаше. кланѣаше сѧ емѹ ба не могꙑ обрѣсті. егоже вьсеѩ тварі народъ проповѣдаетъ К 10а 12 c) вин ѡтъ дьн же оана кръсттелѣ до селѣ. цсрстве (небеское) нѫдтъ сѧ. ꙇ нѫждънц в(ъсхꙑ)таѭтъ е. въс бо прц  ꙁаконъ до оана прорѣшѧ М Мт 11.12 З А ꙇ аште око твое съблажнаатъ тѧ. ꙇꙁъм е  връѕ отъ себе добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мт 18.9 ЗI. Срв.Мк 9.47 М З обрѣтъ же с осьлѧ вьсѣде на не. ѣкоже естъ псано М Йо 12.14 З А СК гі схе бже нашъ ... блгв вно се. ꙇ сътвор е во вꙿсѣко благорастворене. пѭщмь СЕ 14b 4 влко гі бже нашъ ... блгв стадо се. ꙇ ѹмнож е. на тꙑсѧщѧ  на тъмꙑ ... съблюд е стꙑм аћлꙑ свом. ꙇ съподоб сътѧжавъшаго е. неꙁавдьлвомь окомь СЕ 15а 14, 17, 19 ꙇ да ѹвѣсі въ істінѫ. (...) іꙁіде іꙁ ећюпта проідѫ і ръмное море. відѣшѧ е раꙁдѣльше сѧ К 6b 21 онъ же отъвѣштавъ рее. ного съсѫда ьстънꙑ отье не мамъ. раꙁвѣ сьребрънааго блюда. же  посълала госпожда велкаꙗ съ кѹцѭ С 120.30  вдѣхъ сво стъство акꙑ бсъръ бльштꙙштъ сꙙ. мрътво же тѣлесъно вдѣн. акꙑ тнавъ калъ смрьдꙙшть рънъ.  гнѹшахъ сꙙ вьнт вь н҄е С 167.23 d) тв мь с посъла дъва ѹенка своѣ ... дѣта въ весь ѣже естъ прѣмо вама. ꙇ абье обрѧштета осьлѧ првѧꙁано  жрѣбѧ съ нмь М Мт 21.2 ЗI А СК ЗП ꙇ положшѧ вьс слꙑшавъше на сръдьцхъ свохъ глѭште. то ѹбо отроѧ се бѫдетъ. ꙇ рѫка гнѣ бѣ съ нмь М Лк 1.66 З А e) мест мь отроѧ же растѣаше  крѣплѣаше сѧ дхмь. ꙇсплънѣѩ сѧ прѣмѫдрост. ꙇ благодатъ бжѣ бѣ на немь М Лк 2.40 З А СК 4. мн a) род м ж ср хъ коль ѫꙁъка врата  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же  обрѣтаѭтъ М Мт 7.14 З А  вьсѣкъ слꙑшѧ словеса моѣ с  не творѧ хъ. ѹподобтъ сѧ мѫжѫ бѹѭ ꙇже соꙁъда своѭ храмнѫ на пѣсъцѣ. ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ  вьꙁвѣашѧ вѣтр  опьрѣшѧ сѧ храмнѣ то. ꙇ паде сѧ М Мт 7.26 З А СК фарсе же слꙑшавъше ѣко срам садѹкеѩ. събърашѧ сѧ въ кѹпѣ. ꙇ въпрос отъ нхъ. ꙁаконоѹтель скѹшаѩ  глѧ. ѹтелю. каѣ ꙁаповѣдь естъ больш въ ꙁаконѣ М Мт 22.35 ЗI мілості же моеѩ не раꙁорѫ отъ ніхъ. ні прѣврѣждѫ въ рѣснотѣ моеі СП 88.34 блаженъ. їже їсплънтъ похоть своѭ отъ нхъ. не постъїдѩтъ сѩ егда глѭтъ врагомъ своїмъ въ вратѣхъ СП 126.5 тꙑ влко прѣблагꙑ сѣмена с. ꙇ раꙁльнꙑѩ плодꙑ блгов. ꙇ въкѹшаѭщхъ отъ нхъ ст СЕ 13а 18—19 гі бже нашъ ... тꙑ  нꙑнѣ блгв. пщѭ нашѭ. ꙇ пво беꙁъ осѫжденѣ нꙑ. отъ нхъ прмат съподоб. славѧще тебѣ дателѣ. вꙿсѣмъ благꙑмъ. дарованемъ СЕ 16b 21 ставъ же рее слѹгамъ свомъ. прведѣте м дꙿного оть н҄хъ. да некъл понѣ тъ сꙙ мьнѣ обѣштатъ.  тѣхъ сътвортъ обѣштат сꙙ С 60.13 днъ же отъ н҄хъ въꙁъп. аште не жьрѫтъ да сꙙ мѫꙙтъ С 133.12 тъгда ѹподобтъ сꙙ цѣсарьств нбесъно десꙙт дѣвцъ ... пꙙть же оть н҄хъ бѣаше мѫдръ. пꙙть же ѫродвъ С 368.28 b) дат м ж ср мъ онъ же рее мъ врагъ лвкъ се сътвор М Мт 13.28 З А У послѣдь же посъла къ нмъ снъ сво глѧ. ѹсрамлѣѭтъ сѧ сна моего М Мт 21.37 З СК Б ꙇ ꙁапрѣт мъ да нкомѹже не повѣдѧтъ. елкоже ꙇмъ тъ ꙁаповѣдааше. он пае ꙁлха проповѣдаахѫ М Мк 7.36 З А СК Б тъгда рее мъ с не обнѹѩ сѧ. лаꙁаръ ѹмьрѣтъ М Йо 11.14 З А СК Б ї дастъ імъ странънꙑ ѩꙁꙑкꙑ.  трѹдъ людеі наслѣдовашѩ СП 104.44 мръ мьногъ любѩштїмъ ꙁаконъ твої. ї нѣстъ їмъ съблаꙁна СП 118.165 влко ... дажд мъ вꙿсегꙿда. поѹат сѧ ꙁаповѣдемъ твомъ. ꙇ ѹгодънаа твоѣ дѣѣт СЕ 7b 24 достоітъ ѹбо вамъ. дьньсь ѹвѣдѣт. есо раді ꙁаконꙿно повелѣніⷷ мъ бѣ. въдано пасхѫ ѣсті К 6b 16 ꙇ блаженꙑ ст(..)анъ глаеше къ німъ. вꙑ прі(...) хѹ с(..)мѹ протівіте сѧ К 7b 10  вдѣвъ братѭ  матерь своѭ. мол҄ѣаше сꙙ мъ глагол҄ꙙ. прѣбѫдѣте о вѣрѣ хсовѣ.  молтвѫ сътворте о мнѣ къ гѹ С 16.24  сътворшꙙ тако.  то мъ рекъшемъ. повелѣшꙙ пакꙑ неьств вльсв. првест к н҄ (вм. нмъ, Север., с. 264, бел. под линия) блаженааго ѡнѫ С 264.28, 29 вдѣ л рее невѣстъ. вдѣ л немошть. же  мѣста не вѣдѣ с богъ. нъ рее кꙿ н҄мъ не сце мѣѧ. нъ сѫпротв мъ срамт сꙙ хотꙙ С 304.11, 12 ꙗко  вьнѣшьньі хьітрьц рьвьнѹѭтъ тъьно мъ ѹмѣѭштмъ хьітрьцемъ ... тако ѹбо  вь семь жт многьішт събьіваетъ сѧ бьіт ЗЛ IIа 13 c) вин м ѩ ꙇ прде къ ѹенкомъ  обрѣте ѩ съпѧштѧ. ꙇ гла петров. тако л не вѣꙁможе едного аса побьдѣт съ мъноѭ М Мт 26.40 З А СК десніца твоѣ обрѩштетъ въсѩ ненавідѩштѩѩ тебе. положіші ѩ ѣко пешть гньнѫ (!) врѣмѩ ліца твоего. гъ гнѣвомъ своімъ съмѩтетъ ѩ і поѣстъ ѩ огъ (!) СП 20.10 ꙇ помѧн вꙿсѧ ѹме(ръ)шѧѩ. ꙇ поко ѩ въ мѣстѣ свѣть(л)ѣ. ꙇдеже сѣетъ свѣтъ лца тво(е)го СС IIIb 16  еще влко послѹша грѣшънааго с раба. ꙇ ꙁа невѣрънꙑѩ молѧща сѧ. да обратш ѩ въ вѣрѫ твоѭ. ꙇ въ ꙁаповѣдехъ да съхранш ѩ ... да ꙁбавш ѩ отъ вꙿсеѩ напаст СЕ 79b 10, 12, 15 глетъ ... ппъ. въꙁъм нѫжѧ. ꙇ въдажд м ѩ СЕ 96а 18 сімі бо псалъм поѣхѫ. въ ветъсѣмъ ꙁаконѣ. ꙇ с органꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да імѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ. не хотѧште. тѹ пѣт К 7а 35 онъ же прблжвъ сꙙ ... нападе на н҄ꙙ помь ѧ  глагол҄ꙙ. то се сътворсте С 32.10 кнꙙꙁъ ... алеѯандрѹ глагола ... ръц м тꙑ кто с льстꙙ многꙑѧ.  отъврашташѧ ѧ отъ жрътвъ божъскꙑхъ.  ѹꙙ ѧ но вѣрѣ С 155.6 d) вин ж ѩ ꙇмѣѩ ꙁаповѣд моѩ  съблюдаѩ ѩ. тъ естъ любѧ мѧ. а любѧ мѧ вьꙁлюбл҄енъ бѫдетъ отцмъ момь М Йо 14.21 З А СК аурлꙗнъ ... повелѣ прнест огн҄ь.  полцꙙ желѣꙁнꙑ.  въложт ѧ въ огн҄ь С 2.20 e) вин ср ꙗ се ꙁде сѣѩ да сѣетъ. ꙇ сѣѭштѹмѹ ова ѹбо падѫ пр пѫт. ꙇ прдѫ птцѧ небскꙑѩ  поꙁобашѧ ѣ М Мт 13.3 З въ наѩтокъ тꙑ гі ꙁемⷧѭ осънова.  дѣла рѫкѹ твоею сѫтъ неса. та погꙑбнѫтъ тꙑ же прѣбꙑваеші.  вьсѣ ѣко ріꙁа обетъшаѭтъ.  ѣко одѣало съвьеш ѣ ї ꙁмѣнѩтъ сѩ СП 101.27 гі бже вꙿседръжтелю ... посъл свое блгвене. на сѣмена с. въꙁдраст ѣ. слоѭ стааго твоего дха СЕ 12b 13 юдеса відѣлъ есі толіка. ꙇ таковаа ꙇ абье лі ꙁабꙑ створьшаго ѣ К 6b 26 вьꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш вьꙁьмѣте врата. не отврьꙁѣте бо нъ отъ самѣхъ основан вьꙁьмѣте ꙗ. скоренте С 465.6 вьсѣ бо дѣствѹѧ  въ вьсѣхъ хсъ стъ. беꙁ н҄егоже нтоже двжетъ сꙙ благꙑхъ. вь сьвѣст творꙙштхъ ꙗ С 544.11 f) тв м ж ср м ꙇ прстѫпь прмъ д҃ таланътъ. прнесе дрѹгѫѭ д҃ таланътъ глѧ. г пѧть таланътъ м ес прѣдалъ. се дрѹгѫѭ д҃ таланътъ пробрѣтъ м М Мт 25.20 З А СК поставі гі ꙁаконодавьца надь нім. да раꙁѹмѣѭтъ ѩꙁꙑці ѣко лці сѫтъ СП 9.21 посъла прѣдъ німі лка. въ работѫ проданъ бꙑстъ їосіфъ СП 104.17  по тⷨ҇о въложⷮ҇ крстꙑ въ водѫ крстѧ м. ї глѧ. въ славѫ стꙑѩ троцѧ. оца  сна  стааго дха. нꙑнѣ  прсно СЕ 6а 23 аште лі же къ жівотолюбьці. ꙇ нена(..)дѧшт(.)і добра. съ естьѭ ꙇ отрокꙑ намъ д(..)іте ꙇ мꙑ съ нім въспоемъ новꙑмъ ѩꙁꙑкомь пѣснъ еванћлскѫѭ ... ꙇ т прогласѧтъ новоѭ пѣснь К 1а 26—27 Срв. С326.6 не бѫдѣте кѹпно сь н҄м кнꙙꙁ содомьстї.  люд гоморьст. мже рѫцѣ кръве спльнь С 136.2 то кто слѣпъ нъ отроц мо.  глѹс. нъ владѫшт м.  осльпнѫшꙙ роб божї С 323.5 аште  неправовѣр(...) ськаꙁан сь нм то обае добрѣ сѫть МЛ А 7 g) мест м ж ср хъ бꙑстъ же  пьрѣ вь нхъ кꙑ мънтъ сѧ ... бꙑт боле М Лк 22.24 З колесніца бжьѣ тъмам тьмꙑ. тꙑсѫщѩ гобьꙁѹѭщхъ. гь въ ніхъ вь сінѣ въ стѣ СП 67.18 въꙁдрадѹѭтъ сѩ полѣ. ї вьсѣ ѣже въ ніхъ сѫтъ. тогда въꙁдрадѹѭтъ сѩ вьсѣ дрѣва дѫбровьнаѣ. ѡтъ ліца гнѣ ѣко грѩдетъ СП 95.12 нꙑнѣ же само тебѣ ꙁапрѣщаѭ трѧсавце. ѹбо сѧ мен гнѣ ... егоже трепѭещѭтъ (!) нбса. ꙁемⷧѣ  море. ꙇ вꙿсѣ ѣже сѫтъ въ нхъ СЕ 45b 25 постіже же въ ніхъ гнѣвъ до коньца К 3b 26  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 77.30 лепдъ рее ꙗко кого ба ьтете. піѡн рее сътворьшааго небо  ꙁемьѭ.  море  вьсе же вь н҄хъ С 137.28 5. дв a) род и мест. ю рее же гъ лвкъ еднъ мѣ дъва сна.  рее юнѣ ею отцю. оте даждь м достонѫѭ ѧсть мѣнѣ М Лк 15.12 З СК въ полѹношт же молꙙштема сꙙ свꙙтꙑма. просвьтѣ сꙙ свѣтъ велкъ въ темнц о н҄ею С 182.3 b) и дат b) дат и тв ма. ꙇ гла ма дѣта въ весь ѣже естъ прѣмо вама. ꙇ абье обрѧштета осьлѧ првѧꙁано  жрѣбѧ М Мт 21.2 ЗI А СК ЗП ꙇ рее къ нма. то ѣко скаашета мене. не вѣста л ѣко ѣже сѫтъ оца моего. вь тѣхъ достотъ м бꙑт М Лк 2.49 З А СК ѡ ꙁбавт сѧ ма.  намъ. отъ вꙿсеѩ скръб. гнѣва бѣдꙑ СЕ 9b 17 премꙑ ꙁъване слѣпѹю. ꙇ поклонене. ꙁовѫщюмѹ тѧ ... ꙇ подавъ ꙇма пѫть шьствоват вьслѣⷧдь тебе. тѧ молмъ гі схе сне бже. прм мⷧ҇отвѫ. ꙇ поклонене раба твоего сего СЕ 33b 17  агг҄елъ господьн҄ь ста прѣдъ н҄ма глагол҄ꙙ. въстанѣта  повата С 182.4 прведенома же ма бꙑвъшема.  ставъшема прѣдъ старѣшнам влъшъскам. глаголашꙙ ма вльсв С 257.7, 9 II. Със значение на притежателно местоимение за 3 л. — негов 1. род a) м и ср. ед го съпѧщемъ же лвкомъ. прде врагъ его.  вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ  отде М Мт 13.25 З А У ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто М Мк 7.35 З А СК Б сѵмеонъ ... рее къ мар матер его. се лежтъ съ на падене  на въстане мъногомъ въ л М Лк 2.34 З А СК Б подобъно естъ цстве небское ꙁрънѹ горюшьнѹ. еже премъ лвкъ. въвръже въ врътоградъ сво.  въꙁдрасте  бꙑстъ въ дрѣво веле.  птцѧ небскꙑѩ вьселшѧ сѧ вь вѣтв его М Лк 13.19 З А СК ї положѫ въ вѣкъ вѣкѹ сѣмѩ его.  прѣстолъ его ѣко день нбѹ. аште оставѩтъ снові его ꙁаконъ моі.  въ сѫдъбахъ моіхъ не поідѫтъ СП 88.30, 31 анћлъ марі. матері хвѣ. рожъство его благовѣствова. ꙇ аћлъ. марі магдалꙑн. порожденье его. еже отъ гроба. благовѣстъствова К 14а 5, 6 погребошꙙ ноштѭ сто го тѣло С 538.3  тъ прѧ(ст сѧ) тѣхъжде. да плътънѹмѹ его пршестю обещьнц бꙑвъше  бже(ствьнѣ го) благода(т пра)стьнц бѫдемъ Х IА а 2 b) ж ед ѩ люблѣаше же с мартѫ  сестрѫ еѩ  лаꙁарѣ М Йо 11.5 З А СК Н съкрѹшлъ ес главѫ вꙿсеѩ ѩꙁѧ.  ѹнжлъ ес слѫ еѩ СЕ 28b 9  отроковцѫ цѣл. благодарвъша же родтелꙗ ѧ бога С 518.11 c) мн хъ аще ѹбо отъпѹщаете лвкмъ съгрѣшенѣ хъ отъпѹсттъ  вамъ отцъ вашъ небескꙑ М Мт 6.14 З А СК ї прѣдастъ въ плѣнъ крѣпость іхъ. і добротѫ іхъ въ рѫцѣ вражьі СП 77.61 мⷧ҇твам їхъ хе бе жꙁнъ нашѫ ѹмр Е 7б 1 въꙁдвгнѫлъ ес множъство къ. падъшхъ грѣхъ рад. родтель свохъ. ꙁабꙑлъ ес вꙿсѧ грѣхꙑ хъ. посъланемь оца твоего нбсънааго СЕ 30а 15 блаженꙑ же кодратъ радост спльнвъ сꙙ. о покаан хъ.  слъꙁꙑ хъ вдѣвъ рее ... пъвате брат ꙗко млосрьдъ стъ гъ нашъ їсѹ хъ С 108.16 (..)ба ньі сть не отьметат ськаꙁанѣ хь МЛ А 8 d) дв ю ꙇ прѣшьдъ тѫдѣ вдѣ ꙇна дъва братра ... въ кораб сь ꙁеведеомь оцемь ею. ꙁавѧꙁаѭшта мрѣжѧ своѩ З Мт 4.21А ѡ рабѹ бжью сею. мⷬ҇ѧ. ꙇ о хвѣ съвъкѹплень ею. гю по СЕ 9b 3 аурланъ же ... повелѣ слѹгамъ огн҄ь нанест по вьсемѹ тѣлѹ ю С 13.25  прстѫпвъ агг҄елъ пркоснѫ сꙙ вергахꙿ. облежꙙштхъ о вꙑ ю.  аб отъпадошꙙ вергꙑ отъ тѣлесе ю С 182.7, 8 2. Дат a) м и ср. ед мѹ бѣ же лвкъ отъ фарсѣ. нкодмъ мѧ емѹ. кънѧѕъ юдескъ М Йо 3.1 З А пріемꙑ емѹ сьвѣдѣтельство. ꙁапеатьлѣ. ѣ бъ стіненъ естъ А Йо 3.33 ї не ѩсі вѣрꙑ юдесемъ емѹ СП 77.32 не бѫді емѹ ꙁастѫпьніка СП 108.12 ѣко на лц емѹ въ прѣстоѣне. мьншьскааго на. въ вонъство аћлскааго обраꙁа. ꙇ жте въ вꙑсотѫ. нбснааго црства. томѹ слѹжт СЕ 90b 6 вовода же повелѣ тѣло мѹ въврѣшт вь рѣкѫ С 23.18 нъ львъ ... прпаде. къ ногама стааго. вьꙁраѧ на лце мѹ С 166.30 b) ж ед  бѣ нѣкто болꙙ лаꙁарь. рее отъ вѳанѧ. отъ вьс марѧ.  мартꙑ сестрꙑ  С 313.1 3. Двойно зависим дат. a) м и ср. ед мѹ ꙇ посъла къ тѧжателемъ ... дрѹгꙑ рабъ. ꙇ того каменемь бвъше пробшѧ главѫ емѹ М Мк 12.4 З вон ... са ... вдѣшѧ ... ѹмьрьшъ. не прѣбшѧ емѹ голѣню. нъ еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе М Йо 19.33, 34 З А СК Б вѣнець отъ трънѣ. въꙁложшѧ на главѫ емѹ.  въ деснцѭ емѹ вьдѣшѧ трьсть СЕ 50а 2, 3 ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ К 7b 37 Срв. С420.2  тѹ съломшꙙ вьсꙙ кост мѹ. потомъ же повелѣшꙙ слѹгамъ  прнесошꙙ пьцьль горꙙшть.  вълꙗшꙙ въ ѹста мѹ С 270.16, 19 b) ж ед  рꙑбѫ вьꙁьм  отвръꙁъ ѹста е. ꙇ обрѧштеш статръ. тъ въꙁемъ М Мт 17.27 ЗI А СК c) мн мъ тъгда отвръꙁе мъ ѹмъ да раꙁѹмѣѭтъ кънгꙑ М Лк 24.45 З А ослѣпі бо імъ ѹмъ К 5а 12 дѹкꙿсъ повелѣ каменмь лца мъ бт С 74.2 d) дв ма  прѣшъдъ отъ тѫдѹ. вдѣ на в҃ братъ ... въ кораб съ ꙁеведеомъ оцьмь ма СК Мт 4.21 III. Със значение на показателно местоимение — този 1. м ед ꙇ пакꙑ дрѹгꙑѩ кънгꙑ глѭтъ. вьꙁьрѧтъ на нь егоже пробасѧ М Йо 19.37 З А ꙇ ꙁапрѣщаѭ тебѣ трѧсавце ... ѹбо сѧ его. емѹже глахѫ СЕ 50b 8 гі гі. прꙁьр съ нбсе  вжд. ꙇ посѣт внограда своего. ꙇ съвръш .  ожьд . ꙇже насад деснца твоѣ СЕ 100а 3 2. ср ед а сѣаное въ трън. сь есть слꙑшѧ слово. ꙇ пеаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ. е. ꙇ бес плода бꙑваетъ М Мт 13.22 З 3. мн коль ѫꙁъка врата  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ. ꙇ мало хъ естъ же ... обрѣтаѭтъ М Мт 7.14 З А IV. Със значение на относително местоимение — който 1. м ед платъ ... отъпѹст ... вараавѫ. въсажденааго вь тьмьнцѫ ꙁа крамолѫ. ꙇ ѹбіство его прошаахѫ З Лк 23.25 2. ср мн онъ ... ꙁапрѣт петров глѧ. ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно. ѣко не мꙑслш ѣ сѫтъ бжѣа. нъ ѣже сѫтъ ловѣьскаа М Мк 8.33 відѣвъше лці. ꙁнаменіѣ ѣ творѣаше съ. глаахѫ ѣко сь естъ въ стінѫ прⷬ҇къ грѩдꙑ въ міръ А Йо 6.14 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ СС С ТФ К С Р ЗЛ Х МЛ Гр αὐτός ὅς ἑαυτοῦ πᾶς Нвб и ’го’ м ср диал НГер МлБТР ДА и ’тях’ мн диал ДА