Старобългарски речник
III 
част 1. За тъждественост — с аналогизиращо значение, за прибавяне към неизвестно или споменато нещо: също, и, също и аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ  дрѹгѫѭ М Мт 5.39 же отъвръжетъ сѧ мене прѣдъ кꙑ. отъвръгѫ сѧ его  аꙁъ прѣдъ отъцемь(мь) же естъ на нбсхъ М Мт 10.33 З А СК не подобааше л  тебѣ помловат клеврѣта твоего. ѣко  аꙁъ тѧ помловахъ М Мт 18.33 ЗI А СК дѣте  вꙑ въ вноградъ мо М Мт 20.7 ЗI А СК стоѩште рѣшѧ петров. въ ꙇстнѫ  тꙑ отъ нхъ ес М Мт 26.73 З прдѫ же  мꙑтаре кръсттъ сѧ М Лк 3.12 З А СК ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ лц.  вꙑ творте мъ такожде М Лк 6.31 З А СК вѣрънꙑ въ малѣ  въ мъноѕѣ вѣренъ естъ. ꙇ неправъдънꙑ въ малѣ  въ мьноꙁѣ неправъденъ естъ М Лк 16.10 З А СК отъвѣштавъ же ре(е) къ нмъ. въпрошѫ вꙑ  аꙁъ едного словесе М Лк 20.3 З аште бо бсте вѣрѫ мал мосеов. вѣрѫ бсте ѩл  мьнѣ М Йо 5.46 З А ꙁъванъ же бꙑстъ  съ ꙇ ѹенц его на бракъ М Йо 2.2 З А вьсе тръплѫ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ ісѣ Е 1а 16 ꙁане ѣко ѡнъ естъ.  мꙑ есмъ въ въсемъ мрѣ Е 37а 17 остав мѩ сіла моѣ. ї свѣтъ ою моею тъ нѣстъ съ мъноѭ СП 37.11 раꙁѹмѣіте беꙁѹмьн въ людехъ. ї бѹі когда ѹмѫдріте сѧ СП 93.8 тако прм ꙇ сѭ жрътвѫ СЕ 15b 12 повнѹ сѧ  тꙑ сотоно. жвѹмѹ стнꙿнѹмѹ бѹ СЕ 56а 1 сего раді  мꙑ поемъ. медотоънꙑѩ пѣсні К 1b 13 въско вь еꙁеро вьпѧ  глагол҄ꙙ.  аꙁъ крьстꙗнъ смъ С 78.19 добра корене. добра же  лѣторасль С 96.16 же сꙙ мене ослѹшатъ.  отьца сꙙ ослѹша С 331.15 2. За усилване a) С деиктично значение — за подсилване, подчертаване: именно, тъкмо прде лкъ богатъ отъ арматѣѩ. ꙇменемь осфъ. ꙇже  ѹ сѧ ѹ са М Мт 27.57 З А отъвѣшта натаналь  гла емѹ. равьв  тꙑ ес снъ бі М Йо 1.50 А СК на се бо  сънде спст хотѧ. родъ ль СЕ 86а 11 прѣбꙑстъ ѹсоровѣ вьс нꙿсоже ного рад. нъ ѹбт стааго съ нсѭ же  сътвор С 47.20 самъ егда же въꙁдѫ братрѣ его въ праꙁдьнкъ. тъгда  самъ въꙁде на ѣвѣ М Йо 7.10 З А а  самъ гь рее. не дадте стааго моего пъсомъ СЕ 69а 18 b) С градиращо значение: дори, даже b) С градиращо значение: дори, даже ꙇмѫштѹмѹ бо дастъ сѧ ... а же не матъ. ꙇ еже матъ въꙁьметъ сѧ отъ него М Мт 13.12 З кто сь естъ же  грѣхꙑ отъпѹштаатъ М Лк 7.49 З А СК ꙇ прахъ прлепъше насъ отъ града вашего отътрѧсаемъ вамъ М Лк 10.11 З А мьнѣ ніколже не далъ есі  коꙁьлѧте А Лк 15.29 СК ꙇ слъньце отꙑдѣаше сѧ. покланѣнье пріемлѧ К 10а 17 съжегѫтъ тѣлеса стꙑхꙿ.  вь рѣкѫ въврьгѫтъ.  се сътворѫ да  остатъка хъ не бѫдетъ С 79.5 отъ многꙑхъ бо мѫкъ. не можааста  глаголат С 114.13 3. Като въпросителна часица: нима, ли которааго васъ осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ. ꙇ не абе стръгнетъ его М Лк 14.5 З А да аще нꙑ дестъ день съмрътънꙑ въ грѣсѣхъ. то въскѫѭ сꙙ  родл бѫдемъ СЕ 71а 6 М З А СК Е СП СЕ К С Гр καὶ δέ οὔτε Нвб и ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР БТР АР РБЕ ДА