Старобългарски речник
II 
съюз A. Свързва части на простото изречение I. В съединителна функция — свързва две еднакви части на изречението 1. Две еднакви части на речта: и сь лвкъ ѣдъца  внопца. мꙑтаремъ дрѹгъ  грѣшънкомъ М Мт 11.19 З вьсѣкъ грѣхъ  хѹла отъпѹсттъ сѧ ловѣкомъ М Мт 12.31 З А СК бѫдетъ тебѣ радость  веселе М Лк 1.14 З А отврѣсѧ же сѧ ѹста его абе  ѩꙁкъ его М Лк 1.64 З А въꙁвратшѧ сꙙ пастꙑр славꙙште  хвалꙙште ба М Лк 2.20 З А СК  та въдова до осм десѧтъ  етꙑръ лѣтъ. ѣже не охождааше постомь  молтвам слѹжѧшт день  ношть М Лк 2.37 З А СК вьсѣка гора  хлъмъ съмѣртъ сѧ М Лк 3.5 З А СК то естъ мънѣ  тебѣ се М Лк 8.28 З А СК онъ бѣ свѣтльнкъ горꙙ  свьтѧ М Йо 5.35 З А етꙑръм десѧтꙑ  шестѭ лѣтъ съꙁъдана бꙑⷭ҇ цркꙑ с М Йо 2.20 З А многоьстъно  многораꙁлно. древе главъ бъ оцемъ прокꙑ Е 6а 6 мѫжъ крівъ і лъжівъ мръꙁітъ гві СП 5.8 сѫді сірѹмѹ  съмѣренѹмѹ СП 9.39 прігвоꙁдішѩ ноѕѣ моі і рѫцѣ моі СП 21.18 гъ крѣпокъ і сленъ СП 23.8 помоштьнкъ ї ꙁастѫпьнкъ мої ес тꙑ СП 118.114 вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ і скврънънꙑ СЕ 53b 17 ѹтвръждаѩ громъ  ходѧ на крлѹ вѣтрънюю СЕ 56b 20 вьсѣкъ кръштенъ съ страхомъ ꙇ трепетомь храніт К 2а 30 юдеса відѣлъ есі толіка ꙇ таковаа К 6b 25 лшт мꙙ хотꙙ славꙑ хсовꙑ  цѣсарьства небесънааго С 2.1 адамѹ же отъ ослѹшанꙗ конець прмꙿшѹ по девꙙт сътъ  трдесꙙт лѣтѣхъ С 9.25 аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц. славънї  ьстьн С 67.12 продохомъ сквоꙁѣ огнь  водѫ С 94.19 кто бо стъ ꙁходꙙ на рать  не въдаѧ сꙙ вьсѣмь срьдьцемъ на сьмрьть С 264.16 дъвадесꙙтъѹѹмѹ ѹбо  осмѹѹмѹ лѣтѹ пршъдъшѹ С 280.6 2. Две различни части на речта : и съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ ꙇ творѧщѧѩ беꙁаконене М Мт 13.41 З А пеаленъ бꙑⷭ҇ цсръ. клѧтвꙑ же рад  въꙁлежѧщхъ съ нмъ. повелѣ дат  М Мт 14.9 З слоѭ стааго твоего дха молтвам стꙑѩ брцѧ ꙇ вьсѣхъ стꙑхъ твохъ СЕ 10b 21 гон҄ен бꙑстъ на цркв хрстосовꙑ  на ътѫштꙙѧ въседръжтелꙗ бога С 254.30 наꙙшꙙ ѹдт сꙙ мъ  тръпѣню хъ С 263.10  вдꙙ смокве. прѣжде господьска ꙁапрѣштенꙗ. проꙁꙙбъшѫ  свѣтьлѫ С 343.21 II. Свързва повече от две еднакви части на изречението 1. Пред всеки от изброяваните членове, за да се подчертае, че е еднакво важен с другите: и аште хощеш да сътвормъ съде тр кровꙑ. тебѣ еднъ  мосеов еднъ  л еднъ М Мт 17.4 ЗI А ꙇ отъ лма ꙇ отъ дѹмѣѩ. ꙇ съ оного полѹ оръдана. ꙇ сѫште о тѵрѣ  сдонѣ. мъного мъножъство М Мк 3.8 З СК прглас ѹенкꙑ своѩ ... смона егоже менова петра. ꙇ аньдрѣѭ братра его. ꙇ ѣкова  оана М Лк 6.14 З ꙁд ѩдро на распѫтѣ  стъгнꙑ града ꙇ нштѧꙙ  бѣдънꙑѩ  хромꙑѩ  сльпꙑѩ въвед сѣмо М Лк 14.21 З СК по семь сънде съ въ каперънаѹмъ. самъ  мат его ꙇ братрѣ его. ꙇ ѹенц его М Йо 2.12 З А облѣцѣте сѧ ѣко ꙁбран бѹ. ст ї въꙁлꙋбен. въ ѫтробѫ щедротъ.  благостъ  съмѣренѫ мѫдростъ ї кротостъ  тръпѣн[е] Е 22а 15 бъ сѫдтелъ правьденъ  крѣпокъ і тръпѣлівъ. ї не гнѣва наводѩ на вьсѣкъ денъ СП 7.12 тꙑ бо съвѣст поношеніе мое ї стѹдъ моі ї срамотѫ моѭ СП 68.20 благості і накаꙁаню ї раꙁѹмѹ наѹ мѩ СП 118.66 раба твоего вѣрънааго цра въ мръ  правдѫ  мѫжъство съхран СЕ 19а 6 вь твоѭ млсть прѣдаѭ аꙁъ мое срце ꙇ моѭ мꙑслъ ꙇ моѭ любовъ ꙇ мо жвотъ. ꙇ моѩ грѣхꙑ СЕ 72b 20—22 вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ. ꙇ пакꙑ вьсѣкъ гнѣвъ. ꙇ ѣростъ. ꙇ кліъ. ꙇ хѹла К 4а 8—9 къде народ. ꙇ ков. ꙇ іні. ꙇ орѫжьѣ і дръкол. къде цѣсаре. і ерѣі. ꙇ сѫдьѩ осѫжденꙑѩ К 12b 12—14 како прѣобдѣвъше вьсѣхъ. къ бѹ  владꙑцѣ  стротелю С 54.20 нінꙗ ѹбо тро сѫтъ пакост дѣѭште намъ. сотона  дѹѯъ  вовода С 73.2, 3 днъ же отъ тѣхъ сꙑ. блаженꙑ кодратъ. връстоѭ  добротоѭ  родомъ.  богатъствомъ  же вьсего стньнѣ. богоьстмъ ѹкрашенъ С 98.15 отецъ нарцаетъ сꙙ  вьседръжтелъ.  гь  бъ  вьсѣмъ црь  гь саваѡѳь.  съпасъ  млосръдъ.  штедръ.  млоствъ.  длъготръпꙙ С 21.17—20 вьꙁьм  поꙗсꙑ нашꙙ  тѣлеса С 73.29, 30 отъстѫпаѭ  отъмештѫ сꙙ вьсѣхъ хъ.  отъ сльньца  отꙑ лѹнꙑ.  отъ ꙁвѣꙁдъ  отъ огнѣ.  отъ водꙑ С 260.29, 30 2. Пред последния от тях: и бъ моі помоштънікъ моі ѹпьваѭ на нъ. ꙁашттънікъ мо рогъ спнъѣ моего. ї ꙁастѫпънікъ моі СП 17.3 тѣмьже молмъ т сѧ гі. раба твоего сего. братра нашего ꙇ сложужтелѣ съ нам бꙑвъша ... на лонѣ аврамл ... поко СЕ 58а 20 да сътѧжмъ подобаѭштаа стꙑмъ. братолюбе. беꙁмлъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ СЕ 92а 2 III. Свързва причастни конструкции 1. При отношения на едновременност: и ꙇ абье въсходѧ отъ водꙑ. ꙇ вдѣ раꙁводѧшта сѧ нбса М Мк 1.10 З СК  обраштъ сꙙ къ всѣмъ сѫштмъ сь н҄мъ. отъ вѣка съвꙙꙁьн҄емь.  рее С 468.6 2. При отношения на последователност: и въꙁваль камень вел на двьр гроба  отде М Мт 27.60 З А прꙁъвавъ же  десѧть рабъ свохъ. ꙇ дастъ мъ десѧть мънасъ М Лк 19.13 З А  ѹслꙑшавъ бꙑвъше.  попее сꙙ съ матерьѭ дѣтшта С 44.11 онъ же отврꙿꙁъ ѹста своꙗ  рее тако С 59.7 прѣклонвъ колѣнѣ  плака С 550.27 3. За причинно–следствени и условноследствени отношения: и тꙑ ес бъ нашъ. раꙁбвꙑ камень въ пѹстꙑн. ꙇ потѣшѧ водꙑ СЕ 5b 7 послѹшавъ молтвꙑ нашеѩ і посъл свое блгвене. на сѣмена с СЕ 12b 11 отъгнавъ мракъ грѣховънꙑ.  вьжьꙁ вь немь. ꙇскрѫ твоего млдѣ СЕ 78а 7 меемь ѹдаренъ бꙑвъ.  тако прѣдастъ дшѫ господѹ С 62.2 вьꙁвратвъ же сꙙ камꙑкъ на лце кнꙙже  съкрѹш мѹ вьсе лце С 74.15 IV. В съотносителна функция 1. Свързва части на изречението, които означават отделни възможности: или бꙑвъш же пеал  гоненю словесе рад. абье съблажнѣатъ сѧ М Мт 13.21 З а еже сѣст о деснѫѭ мене  о шюѭѫ нѣстъ мьнѣ дат М Мк 10.40 З А СК отъдажд ѣко благꙑ лкюⷠ҇ць. прѣгрѣшенѣ наша. вольнаа  невольнаа. вѣдомаа ꙇ невѣдомаа. авленаа  не авленаа. съдѣѣнаа. дѣломь. ꙇл словомь СЕ 66а 4 ꙇсповѣдаѭ сѧ ... вꙿсѣхъ бещслънꙑхъ мохъ грѣхъ. ѩже съвѣдꙑ ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ. волеѭ л не волеѭ. съпѧ. л бьдѧ СЕ 68а 16 2. В повторителна употреба — свързва две думи, изразяващи противоположни понятия: и — и гі бже нашъ. нбснꙑ жвотворѧ хлѣбе ... вꙿсѣмъ строѩ ꙇ настоѩщее наше жте. і бѫдѫщааго намъ наслаждене СЕ 16b 16 въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧтъ. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ. добрааго съдѣтелѣ К 6b 28 бес правъдꙑ прімъ праведъно. ꙇ жвꙑмъ і мрътвꙑмъ сѫдтель ѣвлѣетъ сѧ К 11а 2 дна же трепеꙁа  богатѹ  ѹбогѹмѹ С 491.22 брашна рѣв... ()рѣво брашномъ. а бъ  се  сї да (о)упраꙁнтъ Е 2б 1 вꙿсего того. отърцаѭ сѧ. ꙇхъже не помьнѭ. ꙇ ѣже съвѣдꙑ. ꙇ хъже не съвѣдꙑ СЕ 68b 8 стопхомъ сꙙ  погѹбхомъ много мѣн.  сво  стѹжде С 120.2 V. В присъединителна функция — свързва две части на изречението, които са названия на едно и също понятие: или, т.е се ѹбо коль добро і коль красно. еже жт браті въкѹпѣ СП 132.1 ꙇсповѣдаѭ сѧ пръвое бѹ вꙿседръжтелю. ꙇ тебѣ ое СЕ 68а 14 B. Свързва изречения I. Свързва съединителни изречения 1. При отношения на едновременност, еднородност: и останѣте дѣт  не бранте мъ. прт къ мьнѣ М Мт 19.14 ЗI она же вдѣвъш съмѧте сѧ о словес его. ꙇ помꙑшлѣаше въ себѣ каково се бѫдетъ цѣловане М Лк 1.29 З А отроѧ же растѣаше  крѣплѣаше сѧ дхмь М Лк 1.80 З А ꙇмѣѩ дьвѣ рꙁѣ да подастъ не мѫштѹмѹ. ꙇ мѣѩ брашъна такожде да твортъ М Лк 3.11 З А СК по ъто съ мꙑтар  грѣшънкꙑ ѣсте  пьете М Лк 5.30 З А по ъто ѹенц оанов постѧтъ сѧ ѧсто  молтвꙑ творѧтъ М Лк 5.32 З плъть бо моѣ стнъно естъ брашъно. ꙇ кръвъ моѣ стнъно естъ пво М Йо 6.55 З мтⷧ҇вам їхъ хе бе жꙁнъ нашѫ ѹмр. да поемъ тѧ  славмъ Е 7б 2 егда съмѫштаетъ сѧ ꙁемлѣ.  прѣвращаѫтъ сѧ горꙑ въ срдца моръскаѣ. ꙁ млтвꙑ бцѧ Е 26б 7 тꙑ же гі съхраніші нꙑ.  съблюдеш нꙑ отъ рода сего въ вѣкъ СП 11.8 наставі мѩ на істнѫ твоѭ.  наѹі мѩ ѣко тꙑ есі бъ спъ моі СП 24.5 да въꙁдрадѹѭтъ сѩ  въꙁвеселѩтъ сѩ хотѩще правъдѣ моеї СП 34.27 блгв вно се. ꙇ сътвор е во вꙿсѣко благорастворене. пѭщмъ СЕ 14b 3 влко гі вꙿседръжтелю. ое га нашего сха. тебѣ молмъ сѧ. ꙇ тебѣ сѧ кланѣемъ СЕ 19а 4 ꙁемлѣ потрѧсе сѧ. ꙇ камене распаде сѧ СЕ 50b 25 въꙁдрадѹмъ сѧ ꙇ въꙁвеселмъ сѧ вь нь СЕ 95b 18 тꙑ бо ес бъ нашъ.  прѣбꙑваетъ твое црство. ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ СЕ 102а 1—2 растіте сѧ ꙇ множіте сѧ. ꙇ сплъніте ꙁемлѫ К 8а 22 стꙑждѫ бо сꙙ хса мого сна ба жвааго. сѫшта прѣдь лцемь момъ.  не могѫ оставьш го поклонт сꙙ бѣсомъ С 13.21 вдѣахѫ капл҄ѫштꙙ оть н҄его крьв. капл҄ѣм.  вьпꙗхѫ плаѫште сꙙ С 51.14 мꙑ богѹ жвѹѹмѹ покарамъ сꙙ  обѣштавамъ сꙙ С 125.21 досаждамъ трьпѣаше.  ѹмалꙗмъ мльааше С 474.3 За свързване на еднотипни изречения, които имат обща част: и. добрѣ ѹтелю въ ꙇстнѫ рее. ѣко еднъ естъ ꙇ нѣстъ ного раꙁвѣ его М Мк 12.32 З А отъвѣштавъ анћлъ. рее емѹ. аꙁъ есмъ гаврлъ прѣстоѩ прѣдъ бмъ. ꙇ посъланъ есмъ глт (къ) тебѣ. ꙇ благовѣстт тебѣ М Лк 1.19 З А не вѣс отъ кѫдѹ прдетъ  камо детъ М Йо 3.8 З А вѣдѣаше бо скон съ. кто сѫтъ не вѣрѹѭште. ꙇ кто естъ хотѧ прѣдат  М Йо 6.64 З А вѣвѣ ѣко сь естъ снъ наю. ꙇ ѣко слѣпъ сѧ род М Йо 9.20 З А блнъ бъ хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ СЕ 96b 4 повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт.  тѣлесѣ ю поврѣшт пꙿсомъ  ꙁвѣремь С 14.5 вѣдомо да бѫдетъ тебѣ ꙗко богомъ твомъ не жърѫ.  ꙁаповѣд к҄есаровѣ  бол҄ѣрьстѣ не повнѫ сꙙ С 104.17 раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ С 107.23 повелѣшꙙ прнест вратъ  въложт  вь н҄ь.  сътꙙгнѫт  ꙁавт ꙁѣло С 269.3—4 ꙁаклꙙ  да повѣстъ мѹ о себѣ.  да съкажетъ мѹ кто стъ С 294.26 В повторителна употреба: и. ꙇ мене вѣсте  вѣсте отъ кѫдѹ есмъ.  о себѣ не прдъ. нъ естъ стненъ посълавꙑ мѧ М Йо 7.28 З А і толкѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші. ꙇ слѣпꙑѩ творіші проꙁьрѣті К 4b 2—3 пае же ште растѣѣше страхъ на неьствꙑхъ дѹсѣхъ. ꙗкоже мъ  н҄вꙑ дѣлат  пешт сꙙ вьсѣмь садомь С 40.21 За свързване на еднотипни въпросителни изречения, които имат обща част: и. нꙑнꙗ вдш ... како же адама свобод.  како угѫ въскрѣс.  како посрѣдьн҄ѫ стѣнѫ раꙁор.  кде лютааго ꙁмꙗ осѫд.  како непобѣдмꙑѧ побѣдꙑ постав. кде же съмрꙿть ѹмрьтв.  како стьлѣн стьл С 463.1—5 За посочване на допълнително обстоятелство: па, и, освен това. гла емѹ жена г н поръпала маш.  стѹденецъ естъ глѫбокъ. отъ кѫдѫ ѹбо маш водѫ жвѫ М Йо 4.11 З А За пояснителни отношения — присъединява изречение, което конкретизира явлението: и, тоест, а именно.  нꙑн҄ꙗ же же повелѣ сътворхомъ  въкопахомь нвꙑ  насѣахомъ С 41.22 сак҄елар же сътвор ꙗкоже повелѣ мꙋ патрархъ.  прꙁъва ві мѫжь нштъ С 121.12 повелѣшꙙ ꙁвлат трьст ꙁ н҄его. да съ трьстмъ  пльть го въꙁдратъ сѧ.  сътворшꙙ тако слѹгꙑ.  ꙁвлашꙙ трьст съ плътѭ го С 270.12 2. При отношения на последователност: и пршедъ съ въ домъ петровъ. вдѣ тъщѫ его лежѧщѫ. огнемъ жегомѫ. ꙇ пркоснѫ сѧ рѫцѣ еѩ. ꙇ остав ѭ огꙿнь. ꙇ въста  слѹжаше емѹ М Мт 8.14, 15 З А СК ѹенц же его въꙁалкашѧ сѧ.  наѧсѧ въстръгат класꙑ  ѣст М Мт 12.1 З лкъ бѣ домовтъ ꙇже насад вноградъ. ꙇ оплотомъ ꙇ оград. ꙇ скопа вь немь толо. ꙇ соꙁъда въ немъ стлъпъ. ꙇ въꙁдастꙑ дѣлателемъ.  отде М Мт 21.33 З А СК тебѣ глѭ въстан  вьꙁьм одръ тво  д въ домъ тво М Мк 2.11 З А СК онъ же шедъ ѹсѣкнѫ  въ (вь) тем(ь)нц. ꙇ прнесе главѫ его на мсѣ  дастъ ѭ дѣвц. ꙇ дѣвца дастъ ѭ матер свое М Мк 6.28 З А ѣко се въсходмъ влмъ. ꙇ снъ кскꙑ прѣданъ бѫдетъ архереомъ  кънжънкомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съм(р)ъть ꙇ прѣдадѧтъ і ѩꙁкмъ. ꙇ порѫгаѭтъ сѧ емѹ  ѹбѭтъ і.  трет денъ вьскръснетъ М Мк 10.33, 34 З А СК ꙇ род снъ сво пръвѣнецъ. ꙇ повтъ і. ꙇ полож  вь ѣслехъ М Лк 2.7 З А СК вьсѣко ѹбо дрѣво не творѧщее плода добра посѣкаѭтъ  въ огнь вьмѣтаѭтъ М Лк 3.9 З А СК раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ  большѧ съꙁждѫ. ꙇ съберѫ тѹ вьсѣ жта моѣ М Лк 12.18 З А СК ѹꙁьрѩтъ праведьн ї ѹбоѩтъ сѩ. ї о немъ вьсмѣѭтъ сѩ  рекѫтъ СП 51.8 слꙑша бъ і прѣꙁьрѣ. ї ѹніьжі ѕѣло лѣ СП 77.59 въꙁдвігні сілѫ твоѭ і пріді да нꙑ спеші СП 79.3 ѡтъ пеал прїꙁъвахъ гѣ. ї ѹслꙑша мѩ въ пространьство СП 117.5 прклон гі ѹхо твое. ꙇ послѹша насъ СЕ 6а 10 тꙑ же трѧсавце. пае вꙿсѣхъ ѹбо сѧ га ꙇ вьстрепещ.  ꙁбѣгн ꙇсего раба гнѣ. ꙇ отд отъ него СЕ 51а 8 прѣкрьствъ сꙙ протꙙгнѫ вꙑѭ своѭ.  ѹсѣенъ бꙑстъ.  съконьа мѫен сво С 14.22, 23 поврьꙁ го  съкрѹш.  расꙑп їмъ скврънавѫ жрътвѫ.  покаж їмъ ꙗко тꙑ с днъ бъ С 22.7, 8 сьнде огн҄ь съ небесе.  пожьже храма.  лъжеменънааго бога сътвор. акꙑ пѣсъкъ дробенъ С 22.12 прдоста неьстваꙗ мѫтел҄ꙗ  обрѣтоста капкларꙗ сь н҄м сѣдꙙшта  въпросста вонꙑ. ꙿто вдѣвъ сътвор се С 79.12 деш бо на ратъ  сьндеш сꙙ.  не въꙁможеш стат протвѫ врагомъ свомъ.  побѣгнеш отъ лца хъ.  поженѫтъ тꙙ  въбѣгнеш въ храмнѫ.  тѹ жвъ огн҄ем съгорш С 195.10—14 да отвръꙁѫтъ сꙙ небеса. да прмѫтъ дѹшѫ раба твого С 254.16 3. За причинно–следствени отношения: и дрѹгаа же падѫ на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣхѫ плодъ М Мт 13.8 З млосрдвавъ же съ. пркоснѫ сѧ ою ма. ꙇ абье проꙁьрѣсте ма о М Мт 20.34 З А СК поражѫ пастꙑрь  раꙁдѫтъ сѧ овъцѧ стада М Мт 26.31 З А СК маꙁаахѫ олеемъ мъногꙑ недѫжънꙑ  сцѣлѣахѫ М Мк 6.13 З ѹслꙑшана бꙑстъ молтва твоѣ ꙇ жена твоѣ елсаветь родть снъ тебѣ М Лк 1.13 З А отцъ любтъ сна.  вьсѣ дастъ въ рѫцѣ его М Йо 3.35 собота естъ  не достотъ тебѣ вьꙁѧт одра твоего М Йо 5.10 З А отц ваш ѣсѧ маннѫ въ пѹстꙑн  ѹмьрѣшѧ М Йо 6.49 З А л не вѣсте ѣко тѣлеса ваша црк сѫщо ... въ васъ стомѹ дхѹ естъ. мате от ба  нѣсте себѣ Е 3а 3 правъденъ гь  правъдѫ вьꙁлюбі СП 10.7 ѣдѩтъ нішті  насꙑтѩтъ сѩ СП 21.27 віждъ съмѣренъе мое  трѹдъ моі.  отъпѹсті въсѩ грѣхꙑ моѩ СП 24.18 положлъ есі тьмѫ ї бꙑстъ нощъ СП 103.20 ѡтъ гі бꙑстъ сі. ї естъ дівъна въ ою нашею СП 117.23 помꙑсліхъ пѫт моѩ. ї обратіхъ ноѕѣ мої во съвѣдѣнѣ твоѣ СП 118.59 сѣть ськрѹш сѩ ї мꙑ ꙁбавлен бꙑхомъ СП 123.8 въторое крꙑщене премлеш дꙿнесь братре.  отъ грѣхъ свохъ ощаеш сѧ ꙇ снъ свѣтѹ бꙑваеш СЕ 90b 17 покроп вьсь народꙿ.  вьс ослѣпьнї проꙁьрѣшꙙ С 4.1 аурлꙗнъ же ꙗрѣше сꙙ слꙑшꙙ то вьсе отъ н҄еѧ.  повелѣ слѹгамъ огн҄ь нанест по вьсемѹ тѣлѹ ю С 13.24 кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ.  сѹгѹбь пробрѣтошꙙ С 55.10 тъ бо скопець с  не пееш сꙙ н о женѣ н о дѣтехъ. нъ стъ с С 60.30 аꙁъ бо кръстьꙗнъ смъ  не вѣдѣ н вльшьбꙑ н прокаꙁьства.  не жьрѫ бѣсомъ С 111.25—26 сльнъ дѣломъ. проклнааше смокьвнцѫ  їсъхнѣꙗше. сльнъ словомъ. брьнмъ помаꙁааше о  просвѣштааше ꙁрака С 476.24—25 бога мамь гоже ꙁ младꙑ връстꙑ ст навꙑкохъ.  глагол҄емꙑмь вам богомъ не поклон҄ѫ сꙙ С 252.30 въꙁъва гласомъ велкомъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙд вънъ.  аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ С 317.5 поражѧ пастꙑра  раꙁдѫтъ сѧ оцѧ БН 6 4. За условноследствени отношения: и просте  дастъ сѧ вамъ. ꙇдѣте  обрѧщете. тлъцѣте  отвръꙁетъ сѧ вамъ М Мт 7.7 З А СК г потръп на мьнѣ  вьсѣ въꙁдамъ т М Мт 18.26 ЗI А СК ꙇд продаждъ мѣне твое. ꙇ даждъ нштмъ. ꙇ мѣт маш съкровште на небсе М Мт 19.21 ЗI А СК въ ꙁаемь дате несоже не аѭще.  бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З А СК отъпѹштате  отъпѹстѧтъ вꙑ М Лк 6.37 З ръц словомъ  сцѣлѣетъ отрокъ мо М Лк 7.7 З А СК се твор  жвъ бѫдеш М Лк 10.28 З А СК свѣтльнкъ тѣлѹ естъ око. егда ѹбо око твое просто бѫдетъ. ꙇ вьсе тѣло твое. свѣтъло бѫдетъ М Лк 11.34 З тꙑ б просла ѹ него  далъ т б водѫ жвѫ М Йо 4.10 З А тꙑ же гі помлѹі мѩ  въскрѣс мѩ і въꙁдамъ імъ СП 40.11 навед мѩ гі на пѫтъ твоі ї поідѫ въ рѣснотѣ твоеі СП 85.11 въꙁраꙁѹм мѩ ї спꙑтаѭ ꙁаконъ твої СП 118.34 да прідѫтъ мнѣ штедротꙑ твоѩ ї жвъ бѫдѫ СП 118.77 помоѕ м гі ї спѫ сѩ СП 118.117 побѣд вꙿ сѭ слѫ болѣꙁньнѫѭ. ꙇ дажд рабѹ твоемѹ съдраве СЕ 29b 4 віждъ въставъшааго. ї гѣ поꙁнаі К 12а 12 послѹша мене.  бѫдеш владꙑца мо дш С 1.23 дадте же м на н҄ь власть.  покажѫ вамъ кого ьтете С 27.21 покаж ѹбо намъ понѣ дно ꙁнамен.  вѣрѹмъ мѹ  тебѣ С 30.20 повел намъ  сътвормъ С 37.19 ѹвѣждъ богꙑ  съпас сꙙ.  аꙁъ повел҄ѫ враемъ цѣлт тꙙ. тъьѭ пожьр богомъ. прстѫп къ асклпю  тъ тꙙ стѣлтъ С 115.3, 6 помоѕ м г бе мо.  сп мѧ Р VII. 4. 32 С въпросителна условност в първото изречение: и. хоштеш л  реевѣ да огнь съндетъ съ небесе М Лк 9.54 З С отсянка за цел: и, за да . повел м прѣжде т. ꙇ погрет отца моего М Мт 8.21 З А СК ꙁлѣꙁъ с кораблѣ петръ хождаше на водахъ.  прт къ св М Мт 14.29 З А СК то хоштете м дат. ꙇ аꙁъ вамъ прѣдаме М Мт 26.15 З А СК по ъто не въдастъ моего съребра пѣнѧжьнкомъ. ꙇ аꙁъ пршедъ съ лхвоѭ стѧꙁалъ е бмъ М Лк 19.23 З А да прстѫпаемъ ѹбо съ дръꙁновенемъ къ прѣстолѹ благодѣт  да прїмемъ млстъ Е 10а 1 прістѫпте къ немѹ і просвѣтте сѩ СП 33.6 спі мѩ по млості твоеї. ї ѹвѣдѩтъ ѣко рѫка твоѣ с СП 108.27 погꙿнашꙙ вьслѣдъ воводѫ ѧт го  ѹбт С 51.7 съврьшт ꙁвол҄ен  теен страстемь.  вѣньцꙙ вьꙁꙙт нетьлѣню С 75.9 С темпорална отсянка: когато, щом като. нктоже бо въ танѣ несоже твортъ. і ꙇщетъ самъ ѣвѣ бꙑт М Йо 7.4 З А С конклузивна отсянка. самъ ѹбо двдъ нарцаатъ і га. ꙇ како емѹ естъ снъ М Мк 12.37 З А вꙑшънее слово слꙑші. ꙇ въспоі. слꙑші  прославі. слꙑші  проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса К 13а 35—36 II. Свързва съпоставителни изречения — при изразяване на отношения на съответствие или несъответствие, разлика, несходство: и, а, а пък довьл҄етъ ѹенкѹ да бѫдетъ ѣкоже ѹтель его.  рабѹ ѣко гь его М Мт 10.25 З А ꙇже вꙑ премлетъ. мѧ премлетъ. ꙇ же премл҄етъ мѧ премлетъ посълавъшааго мѧ М Мт 10.40 З А СК мьноѕ же бодѫтъ пръв послѣдьн. ꙇ послѣдьн пръв М Мт 19.30 ЗI А СК рьц да сѧдете сьѣ снꙑ моѣ. еднъ о деснѫѭ тебе  еднъ о шюѭ тебе М Мт 20.21 ЗI же вьꙁнесетъ сѧ съмѣртъ сѧ. ꙇ съмѣрѣѩ сѧ вьꙁнесетъ сѧ М Мт 23.12 ЗI А вдш народъ ѹгнѣтаѭштъ тѧ. ꙇ глеш къто сѧ пркоснѫ сѧ мънѣ М Мк 5.31 З А СК нꙁълож слънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ въꙁнесе съмѣренꙑѩ М Лк 1.52 З алѫштѧѩ сплън благъ. ꙇ богатѧштѧѩ сѧ отъпѹст тъштѧ М Лк 1.53 З СК въспрѩлъ ес тꙑ благаа твоѣ въ жвотѣ твоемъ ꙇ лаꙁарь такожде ꙁълаа М Лк 16.25 З А рожденꙑ отъ плът плъть естъ. ꙇ рожденꙑ отъ дха дхъ естъ М Йо 3.6 З А тꙑ ес ѹтель. ꙇлвъ.  схъ л не вѣс М Йо 3.10 З А нъ естъ сѣѩ. ꙇ нъ естъ жьнѧ М Йо 4.37 З А како вꙑ можете вѣроват славѫ дрѹгъ отъ дрѹга премлѭште. ꙇ славꙑ ѣже отъ еднааго ба не щете М Йо 5.44 З А аꙁъ бѫдѫ емѹ въ оца.  тъ бѫдетъ м въ сна Е 6б 7 въꙁлюблъ ес правдѫ  въꙁненавдѣ неправъдѫ Е 6б 1.9 вееръ въдворітъ сѩ плаь.  ꙁаѹтра радость СП 29.6 въ денъ ꙁаповѣдастъ гъ млостъ своѭ. ї нощьѭ пѣснъ его отъ мне СП 41.9 днеⷭ҇. вꙑшънѣѣ съ нжънм бесѣдѹѭтъ. ꙇ нжьнѣа съ вꙑшънм праꙁднѹѭтъ СЕ 2b 16 тꙑ влко гі ... тꙑ ес глава наша. ꙇ глава твоѣ съдраве наше СЕ 28b 20 жтскѫѭ ꙇ врѣменънѫѭ славѫ оставт.  на твоѭ благостъ ꙁьрѣт СЕ 81а 4 съвлѣщ сѧ емѹ ветъхааго ка. ꙇ облѣщ сѧ емѹ въ новааго СЕ 98b 12 поꙁдѣ вѣровавъ. а скоро ісповѣдавъ. послѣжде прішедъ. ꙇ прьвѣе сѧ вѣньавъ К 11b 33 ѹподобвъ сꙙ ꙁмї прѣльст ѭ.  та жена прѣльст адама С 9.16 прѣобдѣшꙙ ꙁемъно вонъство.  небесъско полѹшꙙ С 55.12 алꙿенъ бо бѣхъ  дасте м ꙗсте. жѧдънъ бѣхъ  напосте мꙙ. страненъ бѣхъ  наведосте мꙙ. болѣхъ  прсѣтсте мене. нагъ бѣхъ  облѣкосте мꙙ. вь темьнц  прдосте къ мьнѣ С 123.20—24 мꙑ ѹбо вѣрѹмъ въ бога сътворвъшааго небо  ꙁемьѭ.  не вѣрѹмъ къ ловѣкѹ тьлѣньнѹ С 258.10 III. Свързва противопоставителни изречения: а, ала, но пскахомъ вамъ  не плѧсасте. плакахомъ вамъ  не рꙑдасте М Мт 11.17 З слѹхомь ѹслꙑште  не мате раꙁѹмѣт. ꙇ ꙁьрѧште ѹꙁьрте  не мате вдѣт М Мт 13.14 З ꙁнаменѣ щетъ. ꙇ ꙁнамене не дастъ сѧ мъ М Мт 16.4 З онъ же отъвѣщавъ рее аꙁъ дѫ г  не де М Мт 21.30 ЗI посъла рабꙑ своѩ прꙁъват ꙁъванꙑѩ на бракъ. ꙇ не хотѣахѫ прт М Мт 22.3 ЗI А по дѣломъ же хъ не ходте. глѭтъ бо  не творѧтъ М Мт 23.3 ЗI А въꙁалкахъ бо сѧ  не дасте м ѣст. вьждѧдахъ сѧ  не напосте мене М Мт 25.42 З А СК хотѣаше  ѹбт  не можааше М Мк 6.19 З А скаахѫ ѩт   ѹбоѣшѧ сѧ народа М Мк 12.12 З желааше насꙑтт рѣво свое отъ рожецъ ѩже ѣдѣахѫ свнѩ.  нктоже не даѣше емѹ М Лк 15.16 З А еже вдѣхомъ съвѣдѣтельствѹемъ. ꙇ съвѣдѣтельства нашего не премлете М Йо 3.11А поштете мене  не обрѧщтете М Йо 7.34 З воꙁъвашѩ і не бѣ спаѩ къ ... гю і не ѹслꙑша іхъ СП 17.42 аꙁъ жесмъ ръвъ і не лкъ СП 21.7 ні отъвратілъ естъ ліца своего оть мене. і егда воꙁъвахъ къ немѹ ѹслꙑшаше мѩ СП 21.25 въꙁщешї мѣста его ї не обрѩщеш СП 36.10 жьдахъ же со мъноѭ поскръбітъ і не бѣ СП 68.21 ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩт. ноꙁдрі мѫтъ  не обонѣѭтъ СП 113.14 вьс ѩꙁці обдѫ мѩ. ї менемь гнемь протвлѣахъ сѩ їмъ СП 117.10 покаꙁа мѩ гь. ї съмрът не прѣдастъ мене СП 117.18 ѫжа грѣшьнкъ обѩꙁашѩ сѩ мьнѣ. ї ꙁакона твоего не ꙁабꙑхъ СП 118.61 положшѩ грѣшьнц сѣть мьнѣ. ї отъ ꙁаповѣдеї твоїхъ не ꙁаблѫдхъ СП 118.110 ѹста їмѫтъ ї не проглѭтъ. ѡ їмѫтъ ї не вдѩтъ СП 134.16 ѡꙁълобленъ бꙑхъ ꙇ съмѣрхꙿ сѧ СЕ 76а 19 ов теаахѫ вь слѣдъ влька.  не постгъше го вратшꙙ сꙙ С 43.26 добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ.  не прѣмѣн сꙙ отъ бжѧ надеждꙙ С 105.5 вдѣшꙙ бо беꙁаконнц  осꙙꙁашꙙ ѹдесꙑ ѹдотворца бога.  вь невѣрьствѣ прѣбꙑшꙙ С 323.13 стонкъ крьв подрагомъ рꙁънꙑмъ цѣл  томѹ вѣрꙑ не ѧхомь С 387.29 толка ꙁнаменꙗ бꙑшꙙ.  толка ѹдеса.  нъесоже сꙙ отъ тѣхъ ѹстꙑдѣшꙙ ждове С 443.2 тꙑ л днъ жвеш въ ерѹсалмѣ.  не ѹвѣдѣлъ с бꙑвъшааго вь н҄емь С 475.10 не съгрѣшлъ хъ  ѹмрѣтъ С 493.27 IV. Свързва съотносителни изречения 1. В повторителна употреба: и — и нкътоже прставленѣ рꙁꙑ новꙑ. не прставлѣатъ на рꙁѫ ветъхѫ. аште л н  новѫѭ раꙁдеретъ ꙇ ветъсѣ не прклютъ сѧ прставлене еже отъ новааго М Лк 5.36 З авленѫ больꙁнь ꙇцѣлѣѩ. ꙇ не авленѫ справлѣѩ. да  тѣломь цѣлѣетъ. ꙇ дшеѭ спетъ сѧ СЕ 26а 8, 9 ꙇ алъкат бо маш.  жѧдат. ꙇ наготоват. ꙇ досажденѹ т бꙑват СЕ 90а 24, 25 оставъ сꙙ крьстꙗньства съ нам едꙿнако бѫд. да  есть велкѫ отъ мене вьꙁьмеш.  богатъство дамъ т много С 60.27, 28 простран бо мамъ  бесѣдоват  ба молт С 134.13 въсѣко м стъ  глаголат  мльат С 240.20 тьгда  дѣтштъ плаетъ  мат болтъ С 312.8 пон҄еже ѹбо  велко дѣло бѣѣше.  велкѫ славѫ отъ многꙑхъ мѣаше С 371.15 се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ С 494.21  страсть прѧ.  страстьмь сѫпротвтъ сꙙ.  долѣ лежтъ.  горѣ ꙗвьꙗтъ сѧ С 508.22, 23 2. При изразяване на две възможности: или не штете то мате ѣст  то пт М Лк 12.29 З гда хоштеш мо ѹмъ на небеса вьꙁнесеш. і гда хоштеш на ꙁемьѭ сьнесеш С 238.4 V. Свързва присъединителни изречения при изразяване на допълнително съобщение, което има връзка с предходното изречение 1. При отношения на едновременност, еднородност: и поѩсѧ  ѣкоже бѣ въ лад. ꙇ нꙑ же ладѩ бѣахѫ съ нмъ М Мк 4.36 З  не бѣ ма ѧда. понеже бѣ елсаветь неплодꙑ. ꙇ оба ꙁаматорѣвъша въ дьнехъ свохъ бѣашете М Лк 1.7 З А славьѭ сто мꙙ го ꙗко тъ стъ бъ творꙙ ѹдеса.  нѣстъ ного раꙁвѣ того С 5.7 аꙁъ ѹморѫ  ожвьѭ.  нктоже стъ же ѹбѣжтъ рѫкѹ мою С 263.6 но мъного, на мънога отъ кѹплѧ аште не покѫплѭтъ сѧ не ѣдѧтъ. ꙇ на мънога сѫтъ ѣже прѩсѧ дръжат М Мк 7.4 З обніштаѭть же грѣхъмі  неправъдам людье. ꙇ но много. елко стꙑѩ кнігꙑ глѫтъ К 3а 5 2. При отношение на последователност: и вдѣхъ дхъ съходѧшть. ѣко голѫбь съ небесе. ꙇ прѣбꙑстъ на немь М Йо 1.32 З А СК по схъ прде съ ꙇ ѹенц его въ юдескѫѭ ꙁемлѭ. ꙇ тѹ жвѣаше съ нм М Йо 3.22А поженѫ врагꙑ моѩ і постігнѫ ѩ. ꙇ не въꙁвраштѫ сѩ доіждеже сконъаѭтъ сѩ СП 17.38 въ наѩтокъ тꙑ гі ꙁемлѭ осънова.  дѣла рѫкѹ твоею сѫтъ. неса СП 101.26 раꙁбонц же ꙁѣло прблжівъше сꙙ къ мѣстѹ  молꙙште свого старѣшнѫ копа прстѫпт сь н҄м ѹвѣштат не могошꙙ.  оставвъше го ѹстръмшꙙ сꙙ на мѣсто С 37.29 г їсу хе. гоже рад мръ бꙑстъ. ѹкрѣп мꙙ  съблаꙁні вьсе множьство се. да навꙑкнѫтъ ꙗко блаꙁнꙙтъ сꙙ о н҄хъже вѣрѹѭтъ. спльн ѧ да раꙁѹмѣѭтъ ꙗко тꙑ с бъ.  раꙁвѣ тебе ного нѣстъ.  да пріметъ мꙙ стꙑ арꙿхагꙿг҄елъ мхалъ С 31.21 За присъединяване на въпросително изречение, което съдържа запитване във връзка с предходното изречение. кꙿде жветъ въ градѣ. л въ вьс.  градѹ мꙙ  вьсі.  колко растоѧтъ междѹ собоѭ С 46.4 ѹвꙑ мьнѣ. побѣжденъ бꙑхъ мѫж см свꙙтꙑм.  бꙑхъ вьсѣмъ въ рѫгъ. не мꙑ днодѹшенъ слѹгъ. аште бо бꙑхъ мѣлъ. то не бꙑхъ побѣжденъ бꙑлъ.  нꙑн҄ѣ то сътворѫ С 79.1 дѣте же къ продаѭштмъ  кѹпте.  кꙿто продаѭшт ншт.  кꙿде т съде С 373.19, 20 3. За причинноследствени отношения: и въставъ ꙁапрѣт вѣтромь  морю. ꙇ бꙑстъ тшна велѣ М Мт 8.26 З  гла мъ. поръпѣте нꙑнѣ  прнесѣте арꙿхтрклнов. ꙇ прнѣсѧ М Йо 2.8 З А рѣшѧ емѹ въ грѣсѣхъ тꙑ родлъ сѧ ес весь. ꙇ тꙑ л нꙑ ѹш. ꙇ ꙁгънашѧ  вънъ М Йо 9.34 З А ѡбѩсѩ мѩ болѣꙁні съмрътънꙑѩ. бѣдꙑ адовꙑ обрѣтѫ мѩ. скръбь ї болѣꙁнь обрѣтъ. ї їмѩ гне пріꙁъвахъ СП 114.3 се бо наста врѣмѧ праꙁденъствѹ нашемѹ. ꙇ аћл съ кꙑ праꙁдънѹѭтъ.  лкъ стꙑхъ прблжаетъ сѧ нась СЕ 1b 15 обновлъ ес рабъ тво сь. новъ вь пѫть спенью.  радѹѭтъ сѧ о немь аћл СЕ 101b 2 прѣдъсѣдъ магнъ повелѣ првест стааго нсѭ ... наꙙ въпрашат ї гл҄ѩ. ꙿто мꙙ тво  ꙿто т кобь ... рее стꙑ нсї. крьстꙗн смъ.  повелѣ го бт С 46.27 овъ глаголааше аꙁъ смъ дѡмді. дрѹгꙑ глаголааше аꙁъ смъ кѹтонъ. ꙗкоже отъ того въ страхъ многъ въпаст то вьс.  нкомѹ отътол сьмѣт по слънеьнѣѣмъ ꙁаходѣ вьнѣ домѹ свого обрѣст сꙙ С 53.3 ꙗко жлъ с на сво ꙁем. такожде съ прлогомъ  ѹ мене жвеш.  сътворѫ тꙙ дного отъ бол҄ѣръ свохъ С 61.4 повелѣшꙙ вльсв трѹпъ го въврѣшт въ ꙗмѫ глѫбокѫ.  стръшт го твръдѣ.  бꙑстъ тако С 269.9 4. При доуточняване, конкретизиране или разширяване на изказаната мисъл: и ꙇ ѣшѧ вьс  насꙑтшѧ сѧ.  вьꙁѧсѧ. ꙇꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. седмь кошънць сплънь. ꙇ ѣдъшхъ бѣшѧ етꙑр тꙑсѫщтѧ мѫжъ. М Мт 15.37, 38 З А СК посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ ... къ дѣвѣ обрѫенѣ мѫжев. емѹже мѧ осфъ. отъ домѹ давдва. ꙇ мѧ дѣвѣ марѣ М Лк 1.27 З А положшѧ вьс слꙑшавъше сръдьцхъ свохъ глѭште. то ѹбо отроѧ се бѫдетъ. ꙇ рѫка гнѣ бѣ съ нмь М Лк 1.66 З А ꙁношаахѫ ѹмерошъ снъ ноѧдъ матер свое. ꙇ та бѣ въдова М Лк 7.12 З А прде мѫжъ къ сѹ. емѹже бѣ мѧ аръ. ꙇ тъ кънѧꙁъ съньмштю бѣ М Лк 8.41 З А СК се мѫжъ менемь нарцаемъ ꙁакьхе. ꙇ сь бѣ старѣ мꙑтаремъ. ꙇ тъ бѣ богатъ М Лк 19.2 З А ѡдръжітъ на грѣшънікъ сѣтъ. огнь і ꙁюпелъ і дхъ бѹренъ ѩстъ ѣшѩ іхъ СП 10.6 ꙁведе ѩ съ съребромъ.  ꙁлатомъ.  не бѣ вь колѣнѣхъ іхъ болѣꙁні СП 104.37 лѹ же сꙙ піѡнꙗ поставт о деснѫѭ мтродора же о лѣвѫѭ. оба ꙁьрѣста на въстокъ С 141.13 прхождаахѫ же ꙁвѣр  пьс.  пьтцꙙ небесьнъѩ.  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю. ꙗкоже  мѹхꙑ отъ н҄ею отъгонт.  сце творѣахѫ до седꙿм дьнї  ноштї С 15.1 подоба вѣроват ꙗко ѹмьрѣ.  ꙗко погребенъ бꙑстъ.  ꙗко въста.  то вьсе врагъ дѣлꙗ бꙑваатъ С 439.27 пршлꙑ бо бѣшꙙ ꙗкоже масло вьлꙗт.  въ ношт то бꙑстъ С 445.2 5. При изразяване на констатация, преценка, заключение, извод: и ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ  вьꙁвѣашѧ вѣтр  опьрѣшѧ сѧ храмнѣ то. ꙇ паде сѧ ꙇ бѣ раꙁдрѹшене еѩ веле ѕѣло М Мт 7.27 З А СК наѧтъ проповѣдат въ декапол елко сътвор емѹ съ. ꙇ вьс двлѣахѫ сѧ М Мк 5.20 З бѣ къ въ лмѣ. емѹже мѧ сѵмеонъ. ꙇ къ съ правъденъ  ьствъ М Лк 2.25 З А СК въ слънъці положі село его і ть ѣко женіхъ сходѩ отъ рътога своего. въꙁдрадѹетъ сѩ ѣко сполінъ тешті пѫтъ. ѡтъ наѩтъка нбсі сходъ его.  сърѣтаньѣ го до конъца нбсі.  нѣстъ іже ѹкрꙑетъ сꙙ топлотꙑ его СП 18.7 гь помоштьнікъ моі і ꙁаштітънікъ ... моі на того ѹпъва сръдъце мое і помошть мі бꙑстъ.  процвьте плотъ моѣ.  волеѭ моеѭ сповѣмь сѩ емѹ СП 27.7 мръ мьногъ любѩштїмъ ꙁаконъ твої. ї нѣстъ їмъ съблаꙁна СП 118.165 бъ сꙑ отъ ба. нашего рад спенѣ. пльтѭ обложвъ свое бжство. вь дѣвѣ прѣстѣ. стꙑмь дхомь. бесѣмен ꙁаѧтъ сѧ. ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  къ СЕ 67а 20 ѹслꙑша же мат правьдьнѹѹмѹ.  рада бꙑстъ  въсхвал ѭ.  въ то жꙁн прѣбꙑста С 26.3 страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого  валꙙ сꙙ прде блꙁъ стааго.  ста простъ С 33.16 днъ ... прбѣже къ бан҄  пркоснѫвъ сꙙ къ топлотѣ. аб растаа сꙙ  тако отъдастъ дшѫ своѭ С 76.25 де къ блаженѹѹмѹ савѣ.  повѣда томѹ же  отцемъ вьсѣмъ. же о божьствьнѣѣмъ їѡаннѣ.  отътол ѹвѣдѣнъ бꙑстъ родъ іѡанновъ  епскѹпьство С 295.5 6. При изразяване на обосновка, доказателство: и прѣобраꙁ сѧ прѣдъ нм. ꙇ просвьтѣ сѧ лце его ѣко слънъце. а рꙁꙑ его бꙑшѧ бѣлꙑ ѣко свѣтъ М Мт 17.2 ЗI А егда же прде въ галлѣѭ. прѩсѧ  галлѣане. вьсѣ вдѣвъше елко сътвор въ ꙇмѣхъ. въ праꙁдьнкъ. ꙇ т бо прдѫ въ праꙁдьнкъ М Йо 4.45 З бже ꙁаконопрѣстѫпьніці вісташѩ на мѩ. ї сънемъ крѣпъкꙑхъ въꙁіска дшѩ моеѩ. ї не прѣдъложішѩ тебе прѣдъ сѫбоѭ СП 85.14 C. Като формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта:  аште, аште же , аште же  ... како, аште бо  ... то, аште бо ... то , акꙑ , же , кѹпьно(же) ,  окꙑ,  окꙑ ... тако,  пакꙑ, пакꙑ же , тако ,  тако ... ꙗкоже, такожде , такоже ,  того рад,  того дѣлꙗ, тожде , тѣмьже ,  ѹбо,  ꙗко, ꙗко , ꙗко ... тако , ꙗкоже ,  ꙗкоже, () ꙗкоже ... тако , ꙗкоже ... тако же , лко , лко аште ... тако , ште (же) ,  ште. М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ СС ТФ С К Р ЗЛ Х МЛ Вар БН В КН П3 П4 П12 Гр καί τέ δέ μετά ἤ μέν γάρ ἀλλά οὖν εἶτα λοιπόν μέντοι. ὅτι πλήν τότε γοῦν ꙇ і ї Нвб и ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА