Старобългарски речник
ꙁѫбьнъ
ꙁѫбьнъ
-ꙑ
прил
Зъбен, който се отнася до зъб
да бѫдеш отъгнанъ въ тъмѫ кромѣшьн҄ѫѭ. деже бѫдетъ плаь скръжетъ ꙁѫбьнꙑ
С
554.26
Изч
С
Гр
τῶν ὀδόντων
Нвб
зъбен
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
зъбни[й]
остар
НГер
МлБТР
