Старобългарски речник
ꙁѫбъ 
ꙁѫбъ -а м Зъб слꙑшасте ѣко реено бꙑ҇ⷭ око ꙁа око  ꙁѫбъ ꙁа ꙁѫбъ М Мт 5.38 З а снве(ве) цствѣ ꙁгънан бѫдѫтъ. въ тъмѫ кромѣштьнѫѭ. тѹ бѫдетъ плаь  скрьжетъ ꙁѫбомъ М Мт 8.12 З, А, СК. Срв.Мт 22.13 М, З, А;Мт 24.51 М, З, А, СК;Мт 25.30 М, З, А, СК;Мт 13.42 М, З, А;Мт 13.50 М, З, СК;Лк 13.28 М, А, СК;СЕ 106b 24—25 УIб 14 С370.9 С378.5 ꙁѫбꙑ своїм поскрежьштетъ. ї лаетъ СП 111.10 трѧсѫщѭѭ вꙿсѣм ѹдъм его. творѧщѭ клъетъ ꙁѫбꙑ его СЕ 45а 2  ома прносꙙште.  ѹстꙑ лобꙑꙁаѭште.  ꙁѫбꙑ ꙗдѫште С 506.16 влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ. овьѧ ѹбо одеждѧ мѫще нъ не  ꙁѫбꙑ  ногът Х II Аб 18—19 М З А СК У СП СЕ С Х Гр ὀδούς Нвб зъб ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА зуб диал ОА ДА заб диал зомб диал МлБТР Срв Зъба МИ ИП,И. в Т Зъбов ФИ Зубев ФИ СтИл,РЛФИ