Старобългарски речник
ꙁьꙗт 
ꙁьꙗт -ꙁѣѭ -ꙁѣш несв Разтварям широко уста, зейвам недомꙑслшꙙ сꙙ въкѹпѣ  вьстрепеташꙙ.  овъ хъ ꙁѣѧ стоꙗше. овъ же колѣнома лце покрꙑвааше С 466.12 младеньц ꙗко  птшт вьꙁраѭтъ к тебѣ ꙁѣѭште С 513.3 Изч С Гр χαίνω Нвб Срв зея, зейвам, зейна ОА ВА НТ Дюв НГер АР РБЕ Зеинци МИ ЙЗах,Кюст.кр