Старобългарски речник
ꙁьꙗт
ꙁьꙗт
-ꙁѣѭ
-ꙁѣш
несв
Разтварям широко уста, зейвам
недомꙑслшꙙ сꙙ въкѹпѣ вьстрепеташꙙ. овъ хъ ꙁѣѧ стоꙗше. овъ же колѣнома лце покрꙑвааше
С
466.12
младеньц ꙗко птшт вьꙁраѭтъ к тебѣ ꙁѣѭште
С
513.3
Изч
С
Гр
χαίνω
Нвб
Срв
зея, зейвам, зейна
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
АР
РБЕ
Зеинци
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
