Старобългарски речник
ꙁьрѣт 
ꙁьрѣт -ꙁьрѭ -ꙁьрш несв 1. Възприемам чрез зрението си, виждам, гледам слѹхомь ѹслꙑште  не мате раꙁѹмѣт. ꙇ ꙁьрѧще ѹꙁьрте  не мате вдѣт М Мт 13.14 З ꙇ вьꙁьрѣвъ глааше. ꙁьрѭ ловѣкъ ѣко дрѣво вждѫ ходѧштѧ М Мк 8.24 ѩсѩ мѩ беꙁаконнъѣ моѣ  не въꙁмогъ ꙁърѣті СП 39.13 2. Следя с поглед, вглеждам се, взирам се марѣ же магдалн. ꙇ марѣ осова. ꙁьрѣашете къде  палагаахѫ М Мк 15.47 З А еръданъ вь(ꙁ)врат сѧ вьспѧть. ꙁьрѧ стааго дха СЕ 3а 19  ꙁьрꙙ свѣта же о нхъ ... вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ С 78.8 оні же прблжвъше сꙙ прлежьнѣ ꙁьрѣхѫ къ н҄емѹ С 34.19—20 оба ꙁьрѣста на въстокъ С 141.13 3. Прен. Наблюдавам, съзерцавам сего раді  колюбець гъ ꙁьрѧ дръꙁост ѹенѧ съмѫштааше сѧ К 3b 30 едіного просіхъ отъ гѣ ... да ꙁърѫ. красотꙑ гнѩ СП 26.4  рабѫ твоѭ сѭ въсхотѣвъшѭѭ ... на твоѭ благость ꙁьрѣт. прм нашествѣ стааго дха СЕ 81а 5  тако кротъкъ бѣаше  сьмѣренъ срьдцемь. ꙗкоже двт сѧ вьсѣмъ. ꙁърꙙштмъ го С 544.30—545.1 Вземам под внимание, обръщам внимание на нещо.  не рождаахѫ въ сѫботѫ то творꙙште ... нъ на дꙿно тъьѭ ꙁьрѣахѫ на сво пронꙑрьство С 444.7 же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна С 71.9 4. В повел. Внимавай, гледай ꙁьр ѹже лклюбьствьѣ гнѣ К 5а 22 ꙁьр ѹбо даѭщааго тебѣ власть. обладанью.  апостолѹ велѧщю т СЕ 82b 1 ꙁьр да не пакꙑ въꙁдѫштѹ м сь пльтѭ С 506.4 ꙁьр бо колко тъгда ꙁведе отъ юднꙑ дѹшꙙ. бесѣдован обꙑа С 411.27 ꙁьрѣт на лце βλέπω εἰς πρόσωπον, λαμβάνω πρόσωπον Лицеприятствам, пристрастен съм ѹтелю вѣмь ѣко право глеш. ꙇ ѹш. ꙇ не на лца ꙁърш. нъ вꙑстнѫ пѫт бжю ѹш М Лк 20.21 З ѹтелю. вѣмь ѣко стненъ ес ꙇ не родш н о комьже. не ꙁьрш бо на лце лвкомъ. нъ вꙑстнѫ пѫт бжю ѹш М Мк 12.14 З М З А СК СП СЕ К С Гр βλέπω ϑεωρέω ἀτενίζω ἐνοπτρίζομαι ὁράω ὑφοράω ἀποβλέπω προσέχω συμπάρειμι [εἶναι] τίκτω ꙁърѣт Нвб зра, зря ОА ВА МлБТР РБЕ ЕтБАН