Старобългарски речник
ꙁьдань 
ꙁьдань -ꙗ ср 1. Здание, постройка, сграда ꙇ шедъ с. цркве ꙇдѣаше. ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его покаꙁат емѹ ꙁъданѣ црквънаѣ М Мт 24.1 ЗI А ꙇ сходѧштю емѹ отъ цркве. гла емѹ еднъ отъ ѹенкъ свохъ. ѹтелю вждъ каково камене  каково ꙁъдане. ꙇс же отъвѣштавъ рее емѹ. в(д)ш л велкаа с ꙁъданѣ. не матъ остат сьде камень на камен. ꙇже не матъ раꙁорт сѧ М Мк 13.1, 2 З вьс ненавдѩштї сона. да бѫдѫтъ ѣко трѣва на ꙁъданіхъ. ѣже прѣжде воꙁдръванѣ съше СП 128.6 2. Зидане, строеж, построяване божъствънꙑ же їѡаннъ ... водѫ отъ потока въꙁносꙙ. варꙙ ꙁѣлаѭштмъ.  работаѧ мъ въ камен.  въ прокꙑхъ слѹжьбахъ ꙁъданꙗ. вън҄егда манастꙑръскаꙗ штѹждекръмьнца ꙁъдааше сꙙ С 284.4 людь ... рѣшꙙ к н҄емѹ. мамꙑ двѣ пешт. на творень варѹ горꙙшт прсно на ꙁъдань трѣбьнкѹ нашемѹ С 540.18 3. Творението, светът, вселената като дело на Бога бѫдѫтъ бо дъне т скръбьн. ѣко не бꙑстъ такова отъ наѧла ꙁъданю. еже съꙁъда бъ. до нꙑнѣ  не бѫдетъ М Мк 13.19 З блаженꙑ богъ ... же вьсѣкѫ тварь сътворвꙑ. бꙑвꙿшааго рад по обраꙁѹ твомꙋ ловѣка. да насꙑштаатъ сꙙ тобоѭ сътворенꙑм ꙁъдан С 109.28 же небо прѣстолъ мꙑ.  трьпѣѣше влѣкомъ творьць отъ твар. ꙁъдател҄ь отъ ꙁъданꙗ. творьць отъ сътворенааго С 432.2 соломѡнъ ... въ пртꙿахъ рее. отъ велъства  добротꙑ ꙁъдан. по вьрꙙжденю вдѣт. по н҄емѹже обраꙁѹ родотворьцѹ хъ съꙁꙿдат ѧ. доброта бо ꙁъданьꙗ ꙗкоже по стнѣ непорона себе богов прнест С 534.2—3, 4 Изч М З А СП С Гр οἰκοδομή οἰκοδομία δῶμα κτίσις κτίσμα πλάσμα ꙁъдань ꙁьдан ꙁъдан ꙁъдане Нвб здание ОА ВА ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ЕтБАН зидане ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ