Старобългарски речник
ꙁꙑбат сѧ 
ꙁꙑбат сѧ -ꙁꙑблѭ сѧ -ꙁꙑбл҄еш сѧ несв 1. Люлея се, клатя се ꙁемлѣ ꙁꙑблѫшті сѧ мѧтетъ. ꙇ обѣшаетъ трѫсомъ К 11b 3 ꙗкоже цръквштѹ ꙁꙑбат сꙙ. акꙑ дѫбѹ отъ вѣтра ꙁꙑбьѭштѹ сꙙ С 228.13  подрѹга с раꙁбонка не решт не вѣдꙑ словесъ.  всѫ тварь же вдѣ. сѣмо  онамо ꙁꙑбьѭштѫ сꙙ С 426.28 ꙁꙑбьѭштѹ сꙙ съпръва  прѣстран҄ꙗѭштѹ на овѣ странѣ С 563.7—8 Залитам като пиян. вода на вно прѣлагама бѣаше. а он вна не въкѹсвъше. ꙁавстѭ ѹпвъшесꙙꙁꙑбаахѫ С 398.27 При студ, треска — тракам [зъби]. ꙁѫбомъ ꙁꙑбьѭштемъ сꙙ. жламъ съгръждаѭштемъ сꙙ.  вьсемѹ тѣлѹ невол҄еѭ сълꙙцаѭштѹ сꙙ С 89.17 Образно. тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ. а он ръвъностѭ ꙁавст ꙁꙑбьѭште сꙙ. распꙙтю ꙁмꙑ поѹаахѫ сꙙ С 399.12 2. Прен. Колеблив съм, не съм стабилен, сигурен в решенията си прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ. хрстосѹ пршествꙗ многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(...)ше (вм. ꙁꙑбааше, Север., с. 352, бел. под линия) сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю С 352.11 К С Гр κινέομαι κλονέομαι ἀράσσομαι σαλεύομαι περιφέρομαι φέρομαι Нвб Ø