Старобългарски речник
ꙁъль 
ꙁъль - ж Злина, зло отъвѣшташꙙ мѹ ждове ... повѣждъ ꙁьль.  не твор лѫкъ послѹшнкомъ С 433.3 глагола мъ платъ ... вꙑ помѣте ꙁьл обьштьнка С 433.8 нъ обае ꙁълъ любопьрва бꙑватъ  бе стѹда.  бесловънꙑм нанатъ С 443.15  до гроба ꙁъль продлъжаѭтъ С 443.20  ꙗко раꙁѹмѣ такожде прѣбꙑват мѹ не ѹправвъшѹ ꙁьл тоѧ. тѹ абе арю отъ алеѯандрѧ. въ костантн҄ь градъ прт скоро повелѣ С 188.21  отъ прѣльст хъ.  отъ гнѣва непрѣподобьнааго.  вьсѣкоѧ ꙁьл пробрѣтел҄ьнка анꙿтонна С 160.23—24 не срамьꙗш л сꙙ ѡ мѫтелю о сътворенꙑхъ тобоѭ ꙁьл С 161.23 Изч С Гр κακία τὸ κακόν ꙁьль Нвб Срв зло