Старобългарски речник
ꙁълонравьнъ 
ꙁълонравьнъ -ꙑ прил Злонравен ꙁрꙙдь беꙁълобенъ  простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ. ꙁълонравънѫ раꙁѹма. ꙗже ота го съгрѣшааше С 169.7 Изч С Калка от гр κακότροπος ꙁълонравънъ Нвб злонравен книж ОА ВА ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ злонравни[й] книж остар ВА НГер ЕтМл МлБТР