Старобългарски речник
ꙁълонравьнъ
ꙁълонравьнъ
-ꙑ
прил
Злонравен
ꙁрꙙдь беꙁълобенъ простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ. ꙁълонравънѫ раꙁѹма. ꙗже ота го съгрѣшааше
С
169.7
Изч
С
Калка от
гр
κακότροπος
ꙁълонравънъ
Нвб
злонравен
книж
ОА
ВА
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
злонравни[й]
книж
остар
ВА
НГер
ЕтМл
МлБТР
