Старобългарски речник
ꙁълобоват
ꙁълобоват
-ꙁълобѹѭ
-ꙁълобѹш
несв
сег
деят
същ
ꙁълобѹѭще
м
мн
[οἱ] πονηρευόμενοι, [οἱ] κακοῦντες
Злобните, изливащите злобата си
къто въстанетъ мнѣ на ꙁълобѹѭштѩѩ
СП
93.16
егда прібліжѩтъ сѩ на мѩ ꙁълобѹѭште о сьнѣсті плътеі
СП
26.2
Изч
СП
Нвб
злобувам
’преследвам някого за отмъщение’
диал
ДА
