Старобългарски речник
ꙁълобвъ 
ꙁълобвъ -ꙑ прил същ ꙁълобв м мн [οἱ] πονηρευόμενοι Злобни, зли хора ѣко обдѫ мѩ пъс мноѕ.  сънемъ ꙁълобівꙑхъ осѣде мѩ СП 21.17 покръ мѩ отъ сонъма ꙁълобвꙑхъ СП 63.3 ѹклонте сѩ отъ мене ꙁьлобвї СП 118.115 Изч СП ꙁьлобвъ Нвб злобив остар ОА ВА МлБТР АР РБЕ ЕтБАН злобивий остар ВА злоблив диал ОА ВА МлБТР РБЕ БТР ДА