Старобългарски речник
ꙁълоба 
ꙁълоба -ꙑ ж 1. Злоба, злост рее гь къ немѹ. нꙑнѣ вꙑ фарсѣ вьнѣштьнее стькльнц  мсѣ оштаате. а вънѫтрьнѣа ваша плъна сѫтъ хꙑштенѣ  ꙁълобꙑ М Лк 11.39 З ъто сѩ хваліші воꙁълобо (погр. вм. воꙁълобѣ, Север. с. 65, бел. под линия) сльнꙑ. беꙁаконнъе въсъ денъ неправьдѫ ѹмꙑслі ѩꙁꙑкъ тво. ѣко брітва ꙁоштрена сътворілъ есі лестъ. въꙁлюбілъ есі ꙁълобѫ пае благостꙑнѩ. неправъдѫ неже глті правьдѫ СП 51.3, 5 і павелъ ѹітъ глѧ ... ꙇ пакꙑ вьсѣкъ гнѣвъ. ꙇ ѣрость. ꙇ клꙇъ. ꙇ хѹла. да въꙁъметъ сѧ отъ ѹстъ вашіхъ съ вьсѣкоѭ ꙁълобоѭ К 4а 10 се стъ ьстънꙑ наꙙтъкъ праꙁдьнкъ пасхꙑ ... сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь. не квасомъ ꙁьлобꙑ  лѫкавьствꙗ. нъ опрѣснъкꙑ стотꙑ  їстнꙑ С 486.6 подобтъ сѧ добрѣ дѣтѣл ꙁълоба Х II Аа 12 2. Злина, зло помолѧщю м сѧ. гв ꙇ бѹ. сълѣꙁъ отъ нбсе аћлъ седмь. да отъженѫтъ вꙿсе ꙁъло. ꙇ вꙿсѭ ꙁълобѫ. ꙇ га гадовъ. ꙇ вꙿсе еже обдтъ вна. ꙇ нвꙑ. ꙇ врътоградꙑ СЕ 59а 11—12 аꙁꙿ грѣшꙿнъ. ѹвѣдѣвъ те бе (!) бже мо. каѭ сѧ вьсеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ Р VII 4.26 Беда, нещастие. не пьцѣте сѧ ѹбо на ѹтрѣ. ѹтрн бо день собоѭ пеетъ сѧ. довьлетъ дьн() ꙁълоба своѣ М Мт 6.34 бе ꙁълобꙑ a) ἄκακος, ἀκάκως Незлоблив, благ стꙑ же нсї прѣтрьпѣ о добрѣѣмь сповѣдан хрстосовѣ. кротъкъ бе  бе ꙁълобꙑ бѣаше  рѣѭ простѫѫ С 46.29 тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а.  ѹправ на вꙑсотѫ С 232.8—9 b) ἀκακούργως Незлобливо, благо тъ не простъ жрътвъ кръвавъ. въ бе съблаꙁна хоштетъ да сꙙ поꙁнать отъ прходꙙштїхъ къ н҄емѹ. беꙁ лѫкꙑ  бе ꙁълобꙑ вѣроват же мѹ ꙗко богъ стнꙑ С 28.17 М З СК СП СЕ К С Х Р Гр πονηρία κακία κακουργία μοχϑηρία ꙁлоба ꙁьлоба Нвб злоба ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР