Старобългарски речник
ꙁъло 
ꙁъло -а ср Зло, злина ꙇ вдѣвъ съ помꙑшленѣ хърее. въскѫѭ вꙑ мꙑслте ꙁъло въ срдцхъ вашхъ М Мт 9.4 З А ѹдръжі ѩꙁкъ своі отъ ꙁла.  ѹстьнѣ своі не глат льсті ѹклон сѩ отъ ꙁъла і творі добро. вьꙁщ мра і пожені і СП 33.14, 15 ѣко тꙑ есі гі ѹпъваніе мое. вьішьнѣго положілъ есі прібѣжіште твое. не прідетъ къ тебѣ ꙁъло. ї рана не прістѫпітъ тѣлесі твоемь СП 90.10 вьꙁдвгн мѧ гі ꙁ глѫбнꙑ ꙁълъ мохъ. ѣко древльнѣаго блѫдъна. ꙇ ѣко прѣждьнѣаго раꙁбонка. ꙇ прост мѧ отъ всѣхъ ꙁълъ СЕ 78b 26, 79а 3 въскравъ стꙑ ... въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ.  сътворвъ сꙿ неѭ блѫдъ. ꙁъло ꙁъломъ цѣл҄ѫ. напае же бол҄е ꙁъло. къ ꙁълꙋ прлагаѭ С 526.2 Нещастие, беда. влъкъ пршедъ обрѣте повръженъ дѣтшть ...  въсхꙑтвъ  отде ... мат ... раꙁѹмѣвъш свого ꙁъла въскра съ вьсѣм С 43.23 ꙁъло творт [сътворт] κακοποιέω, κακὸν ποιέω, κακῶς ποιέω [πράσσω], κακουργέω, αἰσχημονέω, αἰσχροπραγέω, ἄτοπον πράσσω, πονηρὸν ποιέω, κακὸν τίκτω, κακὸν δραματουργέω, κακὰ πράσσω Върша, причинявам зло съ ... гла мъ. достотъ л въ соботѫ добро творт л ꙁъло творт. дшѫ съпаст л погѹбт М Мк 3.4 З А СК гі къто обітаетъ въ жілішті твоімь ... їже не ѹлъстітъ ѩꙁꙑкомъ своімъ. ні сътворітъ іскрьнюмѹ сі ꙁьла СП 14.3 прм гі ѹмаленое се сповѣдане ...  не въꙁгнѫша сѧ мноѭ грѣшънкомь. ꙁане прогнѣвахъ ѣрость твоѭ. ꙇ ꙁъло прѣдъ тобоѭ сътворхъ СЕ 79а 7 стꙑ же павьлъ .. глаголꙙ. аурлꙗне мѫтелю  непрѣподобьне. ꙿто ꙁъло сътворьша мꙙ сѹровѣ  непрѣподобьнѣ мѫш С 4.9 на дльꙁѣ врѣмен же съ села напрасно въшедъ въ домъ сво. обрѣте ꙗ ꙁъло творꙙшта С 169.10 да вьсе ꙁаскоп. тъште слово покажетъ непрꙗꙁн. лма бо ремьствомъ нѣкꙑмъ.  ѹгожденмъ сеѧ жꙁн. любо  ꙁъло хотꙙшта сътворт. хвалѫ прност славꙙштꙙѧ. поштꙙдтъ владꙑцѣ. младенштъ бо стьство С 337.21 въ старост мо ꙁъло сътворвъ въпадохъ. въвръгъ себе въ смрадънѫѭ тнѫ блѫдънѫѭ С 525.3—4 еже естъ кꙿто ꙿто насъ ѹспѣлъ вь вꙿсе жтье свое  сꙿтворлъ л добро л ꙁъло Р VII 4.21 ньсоже ꙁъла не сътвор М Лк 23.41 З А того плакат вьсѫдѹ подобьно. се бо ного горе пае же оно не ꙁьло же ꙁьло страдат. нъ ꙁъло же сътворт ꙁъло. еже бо ꙁъло страдат. цѣсарьство. бо намъ небесно схажда. а же ꙁьло сътворт. намъ вѣнѹ огню  мѫцѣ бꙑваатъ С 406.8—9, 10—11, 16 бо толка  таковаꙗ сътворвъ ꙁъла. хъже коеждо рода огн҄ьнааго его. творѣаше сьнѣдь наставьнка мѫшта блаженааго дауда С 523.1 ꙇћемонъ рее мъ. то бо ꙁъло сътвор. он же ꙁ лха въпѣхѫ глѭште. да пропѧтъ бѫдетъ М Мт 27.23 З, СК. Срв.Мк 15.14 М, З;Лк 23.22 М З рее же съ кь нмъ. въпрошѫ вꙑ. аще достотъ въ сѫботъ. добро сътворіті лі ꙁьло сьтворіті. дшѫ спст л погѹбіті А Лк 6.9 ꙁъло ꙁълѣ, ꙁълѣ ꙁълѹ κακὴν κακῶς, κακεγκάκως Много зле, много лошо, много мъчително блаженꙑ же кодратъ рее ... тꙑ же ꙁълоꙁьлѣ въплаеш. ꙗко не въсхотѣ ѹвѣдѣт стннаго ба ... сне сотоннъ С 115.23—24 прстѫпвъ пожьр богомъ. аште л н. то ꙁьло ꙁьлѣ погѹбьѭ ва С 12.14  ꙁаповѣдь пѹст ꙗкоже ... ꙁьлѣ ꙁълѹ жꙁнь погѹбт С 539.19 памѧтвъ ꙁълѹ μνησι´κακος Злопаметен, помнещ злото нсоже бо сце ненавдтъ бъ. ꙗкоже памꙙтва ꙁълѹ ловѣка С 422.24 аште бо  тъмамъ правьдꙑ т памꙙтв смѣ ꙁълѹ С 424.5—6 ꙁъло глаголат κατηγορέω Клеветя, злословя [данью]. ꙇскрънімь своімъ ꙁъло глѫште К 4а 1 нескѹсьнъ ꙁъла ἀπειρόκακος Неопитен в лошото, непознаващ злото прдѣте вьꙁлюбьн ... да благословешен бѫдемъ отъ н҄его ... ꙗко младѹ  нескѹсънѹ ꙁьла. дѣт младъ. съсѫштъ тѣлес молт прост вьꙙт господев. въ сповѣдан С 320.8—9 помнат ꙁъло μνησικακέω Помня извършено зло или неправда слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ  о пастѣ.  о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ.  же не помнат ꙁъла С 405.5—6 М З А СК СП СЕ К С Р Гр [τὸ] κακόν [τὰ] κακά [τὸ`] πονηρόν [τὰ] πονηρά [τὸ] φαῦλον κακία πονηρία [τὸ] δεινόν πάϑος δυσσέβεια κακῶς ἄτοπος ἀνιάω ꙁьло Нвб зло ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ЕтБАН ДА Срв злосторник