Старобългарски речник
ꙁракъ
ꙁракъ
-а
м
1. Способност да се вижда, зрение
ꙇ по вѣрѣ его отвръꙁ емѹ о ꙇ подажд емѹ ꙁракъ
СЕ
33b 25
мол над емѹже аще блсꙿкъ ꙁъметъ ꙁракъ
СЕ
34а 5
брьнмъ помаꙁааше о просвѣштааше ꙁрака
С
476.25
вждь м лантама ѹдараньꙗ. ꙗже прѧхъ. да тебѣ раꙁвраштенꙑ ꙁракъ. справьѭ въ прьвꙑ обраꙁь
С
469.9
Стестн.Поглед.
къ богѹ любꙙ въ мльан. ѹмьнꙑ ꙁракъ. длъгꙑмъ трьпѣнмь оштаѧ
С
289.2
кꙑ л недѫгъ о ꙁракѹ добротѫ прокѹдтъ. ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ. любьве ѹвꙙждатъ
С
399.17
2. Образ, външен вид
анћл бо гнь съшедъ с нбсе ... бѣ бо ꙁракъ его ѣко(о) млън
М
Мт 28.3
З
А
СК
сънде дхъ стꙑ тѣлесънꙑмъ ꙁракомъ. ѣко голѫбь на нь
М
Лк 3.22
З
въскрьсн съꙁьдан мо. въскрьсн ꙁрае мо. бꙑвꙑ по обраꙁѹ момѹ
С
468.27
ꙁракъ прѩт
Прогледна
павꙿла апла твоего ... ꙁемъ ꙁракъ его пркрꙑвъ о его посрѣдѣ братѩ его ... накаꙁа ѩ како отътолѣ аплствоват. тебѣ. ꙇ къде прѧт пакꙑ ꙁракъ сво
СЕ
34а 20—21
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
ὄψις
τὸ ὀπτικόν
εἰδέα
εἶδος
μορφή
Нвб
зрак
диал
поет
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
АР
РБЕ
ЕтБАН
БТР
ДА