Старобългарски речник
ꙁорꙗ 
ꙁорꙗ -ѩ ж мн Зора, заря, разсъмване тꙑ съвръші ꙁорѩ (погр. вм. ꙁорѭ, Север с. 94, бел под линия) і слънце. тꙑ сътворі вьсѩ прѣдѣлꙑ ꙁемлі СП 73.16 бо по прорееню правьднааго. на ѹтрьꙗ прѣжде ꙁорь. нападъ лѫкавꙑ бѣсъ. ѹдав ловѣка того С 564.18 ношааше водѫ отъ рѣкꙑ ефрата ... въ ношт же то творааше. наьнь ност отъ веера дож  до ꙁорь С 550.10 рано вь ꙁорѧ ὀρϑρίζω В ранни зори, рано сутринта не дѣаста прѣжде въ полатѫ къ црѹ. аште не рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ С 205.21 Изч СП С Гр φαῦσις Нвб зора ОА ВА НТ НГер МлБТР РБЕ БТР ДА заря ОА ВА МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР Срв Зора МИ СНМБ Зоря ЛИ Зора ЛИ Зорка ЛИ СтИл,РЛФИ