Старобългарски речник
ꙁнамъ 
ꙁнамъ -ꙑ прич прил 1. Познат, известен по ꙇсѣ же ꙇдѣаше смонъ петръ. ꙇ дрѹгꙑ ѹенкъ. ѹенкъ же тъ бѣ ꙁнаемъ. архереов М Йо 18.15 З, А, СК. Срв.Йо 18.16 М З А СК ꙁнаемъ въ іюдѣ бъ. въ ілі веліе мѩ его СП 75.2 Срв. Е4а 5 СЕ105b 7 посъланъ бꙑстъ гаурїлъ. въꙁвѣштаѧ цѣсарьско тано ꙁнамо. а не спꙑтамо С 244.30—245.1 2. Като същ. ꙁнамаꙗ ср мн a) τὸ γνωστόν [вар. τὰ γνωστά] Знайните, познатите неща ѹбо сѧ бѣж. отътьц. ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... л ꙇс кѫпѣл водънꙑѩ. л ꙇꙁ гроба долъскааго. л отънѭдѹже вѣмъ  не вѣмъ. ѡтъ ꙁнаемꙑхъ. ꙇ неꙁнаемꙑхъ. ѡтъ сѫмьнѣнꙿна мѣста СЕ 54b 16 b) τὰ γνωρίσματα Познаваемото же дѹшѫ отъ ѫꙁъ сьмрьтънꙑхъ отрѣшь ... не можааше л  ѹкро отрѣшт. мже сам погрбаѭште съвꙙꙁашꙙ. да свом ѫꙁам поꙁнаѭтъ ꙁнамаꙗ С 311.20 3. Като същ. ꙁнам м мн οἱ γνωστοί Познати, близки, приятели пае въсѣхъ врагъ моі бꙑхъ поношенью.  сѫсѣдомъ моімъ ѕѣло  страхъ ꙁнаемꙑімъ моімъ СП 30.12 М З А СК Е СП СЕ С Гр γνωστός Нвб Срв знаен ОА ВА РБЕ