Старобългарски речник
ꙁнат 
ꙁнат -ꙁнаѭ -ꙁнаш несв 1. Зная, познавам не сь л естъ с. снъ осфовъ. емѹже мꙑ ꙁнаемъ отца  матерь М Йо 6.42 З А ꙇ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко не ꙁнаѭ лвка М Мт 26.72 З, А, СК. Срв.Мт 26.74 М З А СК отъ агодꙑ бо дрѣво ꙁнаетъ сѧ СК Мт 12.33 егоже не ꙁна ѹслꙑша СП 80.6 ї бꙑстъ гъ прібѣжще ѹбогомѹ. помощьнкъ въ благо врѣмѩ вь пеалехъ да ѹпъваѭтъ на тѩ ꙁнаѭщімѩ твое СП 9.11 ꙁнанъ Познат, известен дарꙑ л даш остаѭштꙙѧ. славѫ л остаѭштѫѭ. цѣсарев л творш ꙁнана. нъ отъ стовааго цра отъводш С 87.22 2. Разбирам, съзнавам, зная наїпае омъ мѩ отъ беꙁаконеньѣ моего. ї отъ грѣха моего ості мѩ. ѣко беꙁаконнь мое аꙁъ ꙁнаѭ. ї грѣхъ моі прѣдъ мноѭ естъ вꙑнѫ СП 50.5 3. Влизам в полово сношение рее же марѣ къ анћлѹ. како бѫдетъ се де мѫжа не ꙁнаѭ М Лк 1.34 З А СК  не ꙁнааше еѩ. дондеже роді снъ сво пръвѣнець.  нарее мѧ емѹ съ А Мт 1.25 СК Б  агг҄елъ отъвѣшта. се то т стъ двно  мѫжа не ꙁнаш.  родш гоже глагол҄ѫ С 237.15 4. Обикн. с отрицание — признавам, зачитам, почитам не прільпе мьнѣ сръдъце како. ѹкланѣѭштаа мене ꙁълаго не ꙁнахъ СП 100.4 пролѣі гнѣвъ твоі на ѩꙁꙑкꙑ не ꙁнаѭштѩ тебе СП 78.6 ꙁ ѫтробꙑ матере моѧ кръстꙗнъ смъ.  ного ба не ꙁнаѭ раꙁвѣ га мого їс хса С 117.29 Подчинявам се. не сьвѣштаѭ сꙙ къ сѹтнѣ тво вѣрѣ. не ꙁнаѭ твоѧ беꙁаконнꙑѧ повѣд С 510.12 ꙗкоже н пастѹха ꙁнат н їного нкогоже мловат. нъ вьсꙙ сълѹаѭштꙙѧ сꙙ гѹбт С 565.16 не ꙁнат ἀγνοέω Не зная сце бо стъ ꙁълꙑ корень ть. бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣщаѧ дѹшꙙ.  твортъ вьсего не ꙁнат  себе  блжьнꙙѧ С 411.25 даждъ м сего странꙿнааго. мѹже отьца не ꙁнамъ странꙿн С 454.26 ꙁнат сѧ М З А СК Б СП СЕ К С Р Гр γιγνώσκω ἐπιγιγνώσκω γνωρίζω οἶδα φαίνομαι Нвб зная ОА ВА Дюв НГер МлБТР БТР АР РБЕ ДА знам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ЕтБАН ДА знаям диал Дюв Срв Знаел ЛИ Знаенов ФИ Знайников ФИ СтИл,РЛФИ