Старобългарски речник
ꙁнаменат 
ꙁнаменат -ꙁнаменаѭ -ꙁнаменаш несв св 1. Отбелязвам, означавам, посочвам дѣлате не брашъно. гꙑблѭштее нъ брашъно прѣбꙑваѭщее. въ жвотѣ вѣьнѣемь. еже снъ лвскꙑ вамъ дастъ. сего бо отцъ ꙁнамена бъ М Йо 6.27 З А ꙁнамена сѩ на насъ свѣтъ ліца твоего гі СП 4.7 Срв. СЕ73а 18 моⷧ҇ наⷣ҇ болемь црквънꙑмъ.  вѣрѹѭщмь ... да не посрамⷧенъ бѫдетъ. ꙁнаменавъꙶ сѧ въ мѧ твое СЕ 27b 15 ѹдодѣнꙗ м да покажетъ. ꙗко  пророкъ глагол҄етъ. ловѣкъ стъ  кто раꙁѹмѣетъ . се повелѣ да ꙁнамена. ꙗко  но нѣто стъ. же богъ С 316.2—3 2. Поставям знак, че нещо не е отваряно, докосвано; запечатам он же шедъше ѹтвръдшѧ гробъ ꙁнаменавъше камень съ кѹстодеѭ М Мт 27.66 З ꙁнаменанъ ἐσφραγισμένος Белязан с печат, запечатан дадꙙтъ сꙙ рее ꙁапеатьлѣнꙑѧ кн҄гꙑ. мѫжѹ вѣдѫщѹ псмена. то же сѫтъ ꙁнаменанꙑѧ тꙑ кн҄гꙑ. непрореенаꙗ дѣвца С 246.10 Образно. ѣко бо ꙁнаменаномъ пеатомь. дѣвъствънꙑмъ ꙁатвореномъ. хъ отъ дѣвꙑ род сѧ К 14а 39 Срв. С452.21 3. Прекръствам, правя кръстен знак  ѡбращь сѧ пⷫ҇о ꙁнаменаⷮ҇е глаⷡ҇. премⷧѭщюмѹ обраꙁъ СЕ 93а 8  давъ мѹ комъкан  ꙁнаменавъ го.  свꙙтвъ отде невдмо С 25.14 ꙁнаменат сѧ М З А Е СП СЕ К С Х Гр σφραγίζω σημειόω σημαίνω δίδωμι τὴν σφραγῖδα Вж. при ꙁнаменоват Нвб